3 години след скандала с филма "Баклава" неговият режисьор за първи път се връща в България от Канада и разказва за създаването на лентата. Алексо Петров се решава да премине отново границата заради влошеното здраве на възрастния си баща. Признава, че се е опасявал от арест още при влизането в страната. Две дела бяха образувани срещу него през февруари 2008 г. По първото - за наемане на деца за снимките от бургаския дом за сираци "Александър Георгиев-Коджакафалията" без необходимите документи, Петров накрая бе оправдан, макар че първата инстанция му наложи финансови санкции. Второто разследване е за наличието на елементи с порнографско съдържание в лентата и все още продължава. Именно по него Петров бе разпитван. Прокурор Андрей Червеняков обаче заяви, че не може да обяви предварително заключителната си теза. "Баклава" се показа за първи път у нас на 8 април от 19 ч в кино "Люмиер" в столицата (НДК). На 9 беше прожекцията в Бургас, във Варна - на 10. Предстоят в Сливен и Пловдив. Ще бъдат излъчени още няколко произведения на режисьора, който през последните години живее в Канада. Алексо Петров е завършил кинорежисура в Нов български университет в класа на Мариана Евстатиева-Биолчева. Бил е режисьор на известното преди време тв предаване "Тутурутка".
С Алексо Петров разговаря Диана Саватева:
- Г-н Петров, не е ли рисковано да покажете "Баклава"? Или смятате, че след толкова скандали филмът ще предизвика по-голям интерес?
- Хората имат погрешна представа за този филм. 90% от тези, които са говорили за него, не са го гледали. Странно ми е как тогава го осъждат. Ще имаме дискусия след филма, така че ще се радвам да отговоря на всички въпроси.
- Какво не разбраха хората?
- Лентата изпълни целите си още преди да бъде показана. Най-важното - вдигнаха месечните на децата от дома "Александър Георгиев-Коджакафалията" от 3 на 30 лв. Значи десетократно. Създаде се парламентарна комисия, започна да се говори за този проблем. В крайна сметка хората осъзнаха, че тези домове за сираци ги има и трябва нещо да се направи за тях.
Оттук нататък вече трябва да се види филмът. Защото едно отрицателно мнение може да се е изградило от някакви секунди в трейлърите, които далече не са самият филм. Той е час и половина... Минаха 3 години от скандала, а снимките са от лятото на 2006-а - децата пораснаха и някои от тях вече не са в дома.
- Знаете ли историята на вашите герои?
- Главният герой Христо Хeрун още е в дома, той е редовно по улиците, бяга от училище, цяло лято е навън. Поддържам връзка с едно от другите по-големи момчета и то ми ги казва тези неща - чуваме се, по интернет си пишем. Единият от по-големите пък - Георги, създаде формация за танци.
Децата се радваха през цялото време, когато бяха с нас. После в медиите излезе така, сякаш те са били едва ли не тормозени. Въобще нямаше такова нещо. Дори в някои моменти те самите бягаха от училище, за да дойдат да гледат снимките.
- Очаквахте ли чак такъв скандал?
- Не, въобще. Малък екип, нискобюджетен филм, първи мой пълнометражен филм. Дойдохме 10 човека тук просто да снимаме.
- Как мина разпитът ви в полицията преди дни?
- За първи път давам официално показания. Информацията не е нещо ново, дори не бях с адвокат. Иначе, докато бях в Канада, каквото съм могъл, съм го казвал чрез адвоката си. По имейл съм писал, по медии съм се изказвал, исках да помогна на тази проверка.
- Как приемате твърдението, че има порнографски елементи в лентата?
- Като пълен абсурд. Порнографско по света означава нещо, което възбужда и поражда желание, а тук е по-скоро обратното - отблъскване и показване на грозната страна на тези неща. И се радвам, че професионалисти, които изготвиха експертизите, са единодушни, че няма такова нещо.
Ако можех, щях да покажа филма още преди 3 г., за да видят хората, че е изместен центърът на скандала. Защото скандалното е какво се случва с цялата тази система с изоставените деца, а то беше изместено върху определени кадри във филма, които въобще не са в центъра му.
- Но тези кадри съществуват, нали?
- Да, те са част от цялата картина. Но когато се изкарат извън нея, звучат по различен начин. Предполагам, че дори и във филма тези кадри може да стреснат някои хора. Обаче те затова са там - да стреснат, да подчертаят нещо, което знаем, че съществува, но се опитваме да не забелязваме.
- Защо "Баклава"?
- Като нещо, което е на пластове. И в същото време има една нишка от стар български филм за циганче, което разбило стъклото на сладкарница, влязло вътре и изяло една тава с баклава, обаче му се приспало и заспало в тавата и така го хванали полицаите. Пак е дете от дом.
- Как близките ви възприеха цялата тази история?
- Най-много те я изстрадаха. Защото аз съм отдалечен, научавам всичко от медии и телефонни разговори, докато те са тук. От Пазарджик съм, родителите ми живеят там. Баща ми по-спокойно гледаше на нещата, но имаше период, в който майка ми бе започнала да взема лекарства. Четири години не съм ги виждал.
- И все пак не сте ли преекспонирали фактите, за да привлечете общественото внимание?
- Има моменти, естествено, които сме преекспонирали, но това са реални случаи, не съм ги измислил - или съм ги видял, или са ми ги разказали. Целият сценарий стъпва на истории, които съм чул от възпитаници на домове, от приятели, с които съм се срещал. Всъщност първоначалният вариант претърпя няколко редакции.
- Как възникна идеята за "Баклава"?
- Всичко тръгна години преди началото. Пътувах във влак и се заговорих с едни момчета, които се оказаха от социални домове. Разказаха ми интересни неща. Аз започнах да се интересувам, в България направих няколко кастинга през 2003-2004 г.
През 2005-а започнах вече сериозно да работя по проекта, да се запознавам с материали, да говоря с други хора - от агенцията за закрила на детето, от Червения кръст... От БЧК - Бургас, ни помогнаха за кастингите в три дома - в село Сигмен и в бургаските "Ронкали" и "Коджакафалията".
В Сигмен имаше много талантливи деца, но там затвориха дома няколко седмици след нашия кастинг. След това се насочих към "Коджакафалията". Бившият вече директор ми препоръча няколко деца. Каза ми какви документи се изискват, уредихме ги за няколко седмици и чак тогава започнахме работа по филма. Имашеабсолютно всичко, което изискаха от дома, от агенцията за закрила на детето и от регионалната инспекция, например декларация от родител или настойник завсяко дете.
Бях обявен за издирване и дори когато дойдох сега, имах готовността да бъда задържан на границата. Аз се върнах на 1 март, а ден преди това - на 28 февруари, е отменена мярката. Не знам как точно е станало.
- Кой е Алексо Петров?
- Нормален човек съм, малко идеалист. Вярвам, че България може да се промени стъпка по стъпка. И се радвам, че много хора ме подкрепят, получавам постоянно имейли, в които се разказват истории за следващи филми. Те едва ли не гледат на мен като на журналист, въпреки че аз не съм такъв и филмът, макар че има много документални кадри, е художествен.
- С какво се занимавахте през тези три години?
- Живея в Торонто. Най-доброто е, че като си извън България, имаш време да погледнеш отстрани. Следващият проект, който ще снимам, пак е от наблюдения и пътувания в България. В Канада не мога да намеря тема, която ми е достатъчно близка, за да зарежа всичко и да снимам. Тук мога да си позволя да направя това, което искам. Иначе имам компания и произвеждам видеопродукция.
- Как стигнахте до Канада?
- Първо минах през Гърция, Франция, Германия и чак накрая ми се усмихна късметът. Бяха доста гастарбайтерски истории, чакане на визи...
- Към какво се стремите - документалистика, която да действа като токов удар, към художествена интерпретация, която да е по-касова, или имате свой модел?
- "Касово" за България е трудно да се каже. За разпространение на направен на български филм навън пък е несериозно да се говори. Аз просто експериментирам с жанровете от години и в игралната форма вкарвам документални елементи, които стряскат и са истински. Те се и различават от българското кино, в което има една театралност... Предпочитам колажа от жанрове.
- Възможна ли е "Баклава 2" с героите от първата част?
- Не точно "Баклава 2", но все пак с някои от актьорите да направя следващ филм. Вероятно този план ще пропадне поради чисто административни пречки. Затова предпочитам да работя с деца, които вече не са в дома.
- Това, което се случи, ще отвори или ще затвори повече врати занапред?
- В работата с институциите е трудно, вече на много места хората се плашат от тази отрицателна кампания. Но е по-добре, отколкото да останеш незабелязан. Просто темите, които се отнасят до реалността, никой не ги прави в България. Филмите, финансирани от държавата, или говорят за миналото, или са някакви фиктивни истории.
Понеделник, 11-ти Април 2011, Диана Саватева , 24 часа
Няма коментари:
Публикуване на коментар