Алексо Петров: Бях готов да ме арестуват

Алексо ПЕТРОВ, режисьор:

Бях готов да ме арестуват

Гордея се с филма „Баклава“. За да има изкуство, трябва да противостоиш на нещо

Алексо Петров е роден през 1973 г. в Димитровград. Завършва „Кинорежисура“ в Нов български университет и специализира „Сценаристика“ в Монреал. През 2004 г. се установява в Канада, където се ражда идеята за първия му пълнометражен филм „Баклава“, завършен през 2007 г. След публикация във в. „Бургас днес и утре“ на 3 януари 2008 г., в която се твърди, че филмът разпространява „кадри с откровено порнографско съдържание и вулгарно насилие с участие на деца”, прокуратурата се самосезира и започва проверка по случая. Впоследствие Алексо Петров е осъден да заплати глоба за наемането на малолетни деца на работа и обявен за международно издирване. Филмът се излъчва в България само веднъж, в рамките на фестивала „Любовта е лудост“, но е прожектиран в салони в Амстeрдам, Лондон и Ню Йорк. След дългогодишни перипетии, режисьорът пристигна в Бургас за премиерата на „Баклава“ в събота вечер и говори откровено за политическата демагогия, лицемерието на обществото, посткомунистическия кич и една костенурка.

- В продължение на три години всички бяха ужасени от филм, който не са гледали. Обществото се възмущаваше от „Баклава“, но не и от действителността, която не продължава само час и половина. Зловещо ли e окото на публичното лицемерие?

- С филма си коментирам точно това лицемерие, общоприетата с годините норма да вършиш нередни неща в дома си, а навън да се преструваш на невинен. „Баклава“ разказва за това, което се случва в България и за човека с главно „Ч“. Повечето български филми, да не кажа всички, с изключение „Източни пиеси“, са захаросани, фокусирани върху миналото или експлоатират някакъв холивудски модел. Но нека поставим въпроса по друг начин. Защо най-хомофобското общество на Балканите, след сръбското, което също така мрази турците и циганите, има за звезда един ром, травестит, гей и попфолк изпълнител едновременно? Като ударят две ракии всички танцуват на Азис, но като са трезви, псуват циганите по улиците. Това е типичното българско лицемерие, което чужденците не могат да си обяснят. Майкъл Пейлин, например, го спомена във филма си за България. Той е видял с очите си това, за което говори и, между другото, се заразил с хепатит, след като изпил един швепс в „Столипиново“. Тъй като това е единствената напитка, която екипът разпознал в лавката, всички си поръчали швепс, с изключение на шофьора.

- И все пак чалгата е фаворизирана.

- Мисля, че позицията на филма по този въпрос е ясна. Най-плашещото е, че чалгата стана държавна политика. Дори видни политически фигури лансират този модел на култура и възпитание. Не говоря за кючека, за музиката, а за ценностната система, към която се съотнася. Виждам това и в нашия герой Христо. Неговата мечта е да има много пари, златен часовник и „летен“ мерцедес. Такива са възпитаниците на интерната „Александър Георгиев Коджакафалията“. По времето, когато снимахме филма, тези деца бяха водени групово на концерти на „Пайнер“ на стадион „Черноморец“. Всички те знаеха чалга текстове наизуст, в които се пее за пари, коли, „ще ти пръсна задника“ и други подобни. И ги изпълняваха като нещо нормално. Докато виждам промяна у по-големите деца като Иво Найденов, то за Христо сякаш няма спасение. Обречен е да бъде сочен с пръст, да бъде тормозен, ако не е като останалите. Той има талант, а се затваря в себе си. Бяга от Дома, но попада на улицата бос и с цигара в устата, принуден да проси и краде. Христо едва говори правилен български и дори не знаеше значението на думата костенурка, не беше виждал костенурка, но знаеше как да псува.

- Сайтът, посветен на филма „Баклава“, съдържа и хронология на скандала. Началото му е поставено от публикацията на Петя Димитрова в „Бургас днес и утре“. Според нея филмът съдържа, цитирам, „кадри с откровено порнографско съдържание и вулгарно насилие с участие на деца”. Изказването й ви въвлече в тригодишен съдебен процес, който за щастие приключи във ваша полза. Какво ви отне този процес?

- Побеля ми косата, съпругата ми премина през нервна криза, родителите ми три години живяха в постоянен страх и си общувахме единствено чрез скайп.. Обаждаха ми се и приятели, подведени от невярната информация, че снимам порно, да ме питат как е възможно да правя подобни неща. Получавах заплахи по телефона и чрез имейли от някакви т. нар. „патриоти“, които искаха да ме пребият, защото съм излагал България. Истината е, че никой не знаеше как да реагира на „Баклава“, на проблемите, които поставя филмът.

- Къде научихте новината, че сте обвинен в разпространяване на порнографски материали с малолетни?

- Бях в Торонто и в началото си помислих, че се шегуват. Никога преди не бях чувал да съдят режисьор. Със сигурност има политическа поръчка, с цел да се прикрият истинските, големите проблеми и скандали. Мнозина се възползваха от този филм по един или друг начин, защото той беше интерпретиран като порно, но не просто порно, а порно с деца и то с деца сираци. Така поднесена темата се превърна в удобна за таблоидите.

- И все още продължават да ви питат дали се срамувате.

- Гордея се, не се срамувам. Гордея се, защото след тези прожекции се срещам с мислещи хора, които оценяват какво сме правили в продължение на пет години. Последното нещо, за което се замисляш, докато снимаш филм или рисуваш една картина, е какво ще си кажат хората. Проектът „Баклава“ ще продължи с книга и документален филм, които ще излязат скоро, за да разкажат цялата история по създаването на един ниско бюджетен алтернативен филм в България и приключението, което преживях, като се върнах в България след толкова време.

- Мислихте ли си, че никога вече няма да се върнете?

- Да, имаше и такива моменти. Дори възнамерявах да се срещам с родителите си в Гърция. Когато се върнах в България, всъщност не знаех, че заповедта е отменена и бях готов да ме арестуват. Никога не съм се укривал. Официалната версия беше, че не разполагат с адреса ми. Абсолютна демагогия! Всички имаха адреса и телефона ми, и въпреки това излезе един бургаски прокурор и заяви, че личността на режисьора е трудна за установяване, че съм избягал след започване на следствието и не мога да бъда открит, а после ме обявиха за международно издирване. А аз през цялото време не спирах да пътувам и никъде не съм усетил последствията от това „международно издирване“.

- Може ли да се каже, че „Баклава“ е представителен за посткомунистическия кич?

- Филмът е плод на времето, в което живеем. Колкото и да не ми се искаше, аз капитулирах пред филма, пред неговите изисквания. И в тази връзка ни бяха отправени забележки от кино специалисти, които считат, че филмът е с отслабена структура, че е прекалено фрагментиран. Но аз се радвам, че „Баклава“ е близък до реалността. Самата структура е резултат от моята искреност. Бих могъл да спазвам канони, да имитирам някой режисьор и да направя стилен филм. Това не е трудно, защото има правила, които да следваш, но предпочитам да остана верен на себе си, на това, което чувствам по време на писането, снимките и монтажа.

- Кои бяха най-трудните моменти в снимачния процес? Имаше ли сцени, за които актьорите не бяха готови?

- Когато актьорът Юри Ангелов, сега един от най-върлите защитници на филма, разбра, че трябва да се целува с мъж, изчезна за два дни. Търсихме го в с. Фазаново, той живее като отшелник там, и най-накрая го намерихме чрез един общ приятел от София. Юри се появи на третия ден и каза, че е преживял депресивен епизод, но на снимките продължаваше да пита: „Наистина ли трябва да го целувам в устата?“. Аз трябваше да му обясня цялата сцена отново и след като направихме кадъра, той изпи няколко бири и дълго плю. Иво Найденов направи нещата от първия дубъл, но първоначално всички се страхува от него, тъй като се палеше много лесно и гледаше враждебно всички. А Корнелия и Христо са гаджета от 4-годишни. Те правят извън кадър това, което правят и в кадър: целуват се, държат се за ръка и всички възпитатели от дома знаят за тяхната „връзка“...

- „Баклава“ започва с препратка към началото на „Европа“ на датския режисьор Ларс фон Трир, в който гласът на хипнотизатора ни отвежда в Европа. Във вашия филм гласът ни извежда от Европа. Според общоприетите представи в Европа е по-лесно, отколкото извън нея. Но кой път е по-труден?

- И двата пътя са трудни. След като завърших гимназия през 1992 г., опитвах да емигрирам последователно в Гърция, Франция и Германия. Имал съм какви ли не премеждия, за да се установя някъде, но така и не успях. Връщаха ме, отказваха ми визи и накрая останах в Канада, след като получих стипендия в Монреал през 2004 г. Обратният път към България също не е никак лесен. Още от летището се сблъскваш със забравени български миризми и „любезности“. Трудно е да се решиш да се върне за по-дълго.

- Какво си казахте, когато решихте да направите „Баклава“? Защо трябваше да направите точно този филм?

- През 2005 г. пресичах улицата на колело и бях блъснат от бяла кола, която не спря на червено. Когато се събудих, бях на земята, проснат по гръб върху раницата си. По-късно лекарите ми казаха, че именно раницата е спасила гръбнака ми. Шест месеца се възстановявах и в един момент си казах, че цял живот искам да направя пълнометражен филм, а ако чакам за субсидия, мога да чакам с години. Не исках да ставам послушник на някой режисьор и да влизам в игри и клики, за да ми дойде реда за субсидия. Това би ме изхабило. А и във всеки един момент може да ми се случи отново това, което ми се случи – да съм на косъм от смъртта или вече да не съм тук. Прегледах тефтера си с идеи и помислих какво мога да направя с малко пари и така почна всичко.

- Мислите ли, че липсата на критическа дистанция пречи на възприемането на филма?

- Не. Филмите, които изглеждат различни сега, са били различни и тогава, когато са ги правили. Имали са трудна съдба, не са били приемани веднага. Заради първите си филми, Луис Бунюел е бил замерван с яйца, хвърляли са камъни по витрините на местата, където са били прожектирани. Различната гледна точка и искреният филм в частност винаги са имали противници, но както казва Годар, няма изкуство, ако не противостоиш на нещо.

Красимира Джисова

в. "ЧЕРНОМОРСКИ ФАР" Бургас, 11 април 2011

..