събота, ноември 01, 2008

The Amsterdam TRIP o8

Бързам да напиша няколко реда за Амстердамския trip и за Европейската премиера на Баклава, защото скоро явно няма да успея да отговоря поединично на мейлите от приятели.


Първо огромно Благодаря за топлия прием на организаторите от Balkan Buro, Inferno video, Mara foundation. Благодаря и на хората дошли от различни точки на Европа за да видят филма.


Отвън се напълни с колела. В кулоарите раздаваха баклава от големи тави. Шотове Сръбска Rakia и Slivovitza по едно евро, билет за „забранения български филм” – пет евро. Залата беше продадена около час по-рано – аз също трябваше да чакам за билет иначе нямаше как да се промъкна сред огромната опашка от чакащи. С оглед на създалата се ситуация организаторите решиха да сменят залата с по-голяма и продадоха допълнително количество билети, а в последния момент успяха да се промъкнат и правостоящи. Доста хора останаха навън и за тях се очертава допълнителна прожекция в студентския център CREA през януари.

След филма публиката остана в залата, а не мен ми се разтрепери гласът. 40 минути въпроси и отговори, опашка от хора чакащи да ми кажат по някоя дума - въодушевени, заинтригувани кино маниаци, няколко негативни реакции от „патриоти” сред българската аудитория. По едно време започнаха да дискутират помежду си, тонът се повиши... Холандци, французи, австралийци, сърби и всякакви балкански субекти, българи пътували от Дания и от други холандски градове, журналисти и колеги.

Холандец от последните редове се изправи, прекъсна недоволните българи и каза, че за първи път изпитва пълно удовлетворение от покупката на билет за кино! Според холандските колеги филмът е предизвикал небивал шум в студентските среди и се е превърнал в явление. На мене всичко ми мина като насън...


Скоро повече инфо с картина и звук.

събота, октомври 11, 2008

TODAY: "BAKLAVA" in AMSTERDAM

EUROPEAN PREMIERE of "BAKLAVA" in BALKAN SNAPSHOTS FILM FESTIVAL in AMSTERDAM:

October 11th 2008, 22 h
Studio K,
Timorplein 62, Amsterdam,
Phone: 020-6920422,

сряда, септември 24, 2008

Baklava in LONDON, UK

След фестивала в Амстердам / виж по-долу/,
с помощта на нашия UK агент добавяме и две дати с прожекции в Лондон:



October 16th 2008, 8.30 PM : Mannings live music bar
- 75 Brent Street,
Hendon, NW4 2EA, phone: +44 78 1589 2408, George

October 19th, 5.30 PM : The Bakers Arms - 575 Lea Bridge Road,
London, E10 7EQ, phone: +44 75 2837 1469, Andy


За повече информация – phone: +44 78 2804 1435, Todorov
email:
hotimail[at]yahoo.com

петък, септември 19, 2008

Baklava at Balkan Snapshots – Amsterdam

Официална селекция на “Baklava” на фестивала за балканско кино Balkan Snapshots – Амстердам!

Добрата новина от последните дни е че “Baklava” e Българският представител на тазгодишното издание на фестивала за независимо кино Balkan Snapshots - Amsterdam. Филмът ще се прожектира на официалното закриване, а след прожекцията ще има среща с авторите.

С тоя пост ще отговоря и на многобройните запитвания кога и къде може да бъде видян филма. Поне за живеещите в Холандия и близките държави българи се отваря такава възможност.

Мястото на събитието:
Studio K, Амстердам – 22 часа, Събота, 11 Октомври 2008. Адрес: Timorplein 62, Amsterdam, Phone: 020-6920422, info@studio-k.nu


Линк към сайта на фестивала с упътвания за мястото и програмата по дни: Balkan Snapshots Amsterdam

сряда, септември 03, 2008

BAKLAVA : Дезинформацията

Изявление

на Алексо Петров,
продуцент и режисьор на българският игрален филм „Баклава”

След появилите се в последните дни в българския печат и интернет издания спекулации относно „самоличността и местопребиваването на българският кинорежисьор Алексо Петров”, смятам за нужно да посоча, някои факти, които по неясни причини не намират място в публичното пространство.

Напълно ясно ми е, че Дезинформацията е основна черта на някои български медии, но пълно недоумение будят у мен и у останалите членове на екипа приписваните на прокурор Червенков думи, че „самоличността ми е изключително трудна за установяване” , че „най-вероятно пребивавам с лична карта в страна от Европейския съюз”, че „срещу Петров се води дело за въвличане на малолетни в развратни действия” и „съставяне и разпространение на произведения с порнографско съдържание” , че „обявен за общонационално и международно издирване с разпореждане на Районната прокуратура в Бургас”, „по следите му са антимафиоти...” и т.н. и т.н....

Аз и всички от екипът, реализирал игралния филм Баклава, никога не сме имали намерение да бъдем анонимни или да се крием от някого. Напротив - от самото начало нашето желание е да покажем какво се случва с българските деца и да съдействаме по всякакъв начин на българските власти до изясняването на този сложен казус.

Лично аз изпратих и копие на филма за подробна експертиза от ГДБОП, която бе извършена още през месец януари 2008 година. Оттогава досега ясно личи нежеланието на отговорните институции да бъда потърсен за каквато и да била допълнителна информация.

Затова свидетелстват и следните факти:

1. Името, адресът и телефонният номер на режисьора на Баклава - Алексо /Александър/ Петров са известни на правителствената Агенция за закрила на Детето още от месец май 2006 година. Във всички разрешения за снимки, издадени от Агенцията и изискани от правоимащите органи преди началото на снимачният период, присъстват данните и подписа на човекът, чиято „самоличност е изключително трудна за установяване” според някои поръчкови медии.

2. Името, адресът и телефонният номер на режисьора на Баклава - Алексо /Александър/ Петров са известни на Разследването и от показанията на копродуцента Пенко Русев /дадени пред ГДБОП / още в началото на месец януари 2008 година.

3. През същият този период, на личния си телефон и имейл, режисьорът е „открит, разконспириран и разпитван” и от служители на Министерство на Културата - България, Българско Национално Радио, БТВ, Нова Телевизия, български и чуждестранни медии и журналисти.

4. През всичките тези месеци на следствено „износване”- от януари 2008 до септември 2008 - представител на следствието НЕ МЕ Е ПОТЪРСИЛ за свидетелски показания или информация, нито на адресът ми в България, нито на този в Канада, въпреки че лично изразих готовността си за съдействие с ПИСМО до Бургаската прокуратура.

5. Българският игрален филм БАКЛАВА е на разположение на Министерство на Културата /Агенция Национален Филмов Център/ от 4-ти Юни 2007 година - входящ номер 01-143.

6. В периода Юни 2007 - Октомври 2007 „Баклава” е излъчван пред професионалисти, критици и публика на международните филмови фестивали в Карлови Вари, Солун, Варна и София. До началото на 2008 година няма нито намек за нещо нередно около снимките или показа на филма в страната и чужбина.

7. През цялото време от началото на така нареченият „скандал Баклава” до днешна дата получих и продължавам да получавам обаждания, писма и имейли с подкрепата на български институции, интелектуалци, журналисти, колеги от гилдията и обикновени зрители. Никой от тях нито за момент не допусна абсурдната мисъл филмът да бъде наречен и обявен за порнографски, да бъде репресиран и скрит от публиката.

В заключение искам да кажа, че със съдействието на Български Хелзински Комитет и Международните Правозащитни институции смятам да защитя името си и каузата на екипа реализирал „Баклава” от подобни нелепи твърдения и нападки и съм уверен, че съвсем скоро истината ще възтържествува.

Моето име е Алексо Петров, от 2004 година живея в Канада и никога няма да спра да обичам родината си!

вторник, юли 08, 2008

BAKLAVA оглави класация за български филми!

След около година полу-легално съществуване Baklava оглави класация по интерес към български филми!
С 4456 гласа
в Българският дата база сайт за кино - BGmovie.info - Baklava заема първо място по посещения и също така първо място в класацията за любими филми...
http://www.bgmovies.info


четвъртък, февруари 14, 2008

"Баклава" в IMDB.COM

На 13-ти февруари 2008 година световната интернет филмова база данни - IMDB.COM публикува профил на „Баклава” на страниците си.
В крайна сметка седеммесечните усилия на някои български „доброжелатели” това да не се случи или публикуването да бъде забавено претърпяха неуспех.
http://www.imdb.com/title/tt1179026/

неделя, февруари 10, 2008

КОНКУРС ЗА КЪС ФИЛМОВ СЦЕНАРИЙ

LOST VULGAROS обединява режисьори и сценаристи в ново предизвикателство – КОНКУРС ЗА КЪС ФИЛМОВ СЦЕНАРИЙ на тема "Gara Bulgara : двама непознати мечтаят заедно". Конкурсът е първа част от проект за ново българско кино. Повече подробности може да откриете в блога -
http://gara-bulgara.blogspot.com/

събота, февруари 09, 2008

"Увеличават джобните пари на сираците..."

Най-накрая една добра новина : "Десетократно се увеличават джобните пари на сираците от българските социални домове..."

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=223292

четвъртък, януари 10, 2008

ПРИЯТЕЛИ,

ИСКАМ ДА ИЗКАЖА ОГРОМНАТА СИ БЛАГОДАРНОСТ на всички, които ни подкрепят и имат смелостта да застанат с имената си зад идеята на проект БАКЛАВА!

Алексо Петров
български кинорежисьор и продуцент


link ИНТЕРВЮ с ПРОФЕСОР ГРОЗЕВ относно порнографията в БАКЛАВА:
http://www.lostvulgaros.com/baklava/press/professorGrozev.mp3

неделя, януари 06, 2008

ОТВОРЕНО ПИСМО

ДО МЕДИИТЕ
ДО ПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ АГЕНЦИИ , ВЕДОМСТВА И ИНСТИТУЦИИ
ДО НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ
ДО ВСИЧКИ, КОИТО НЕ СА ГЛЕДАЛИ ФИЛМА “BAKLAVA”


От Алексо Петров,
продуцент и режисьор на българският игрален филм „Baklava”


УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Това писмо е провокирано от една медийна изява на загрижени и възмутени граждани от „порнографските клипчета с български сираци” появили се напоследък в интернет / http://www.focus-news.net/?id=n856434 /,
както и от някои коментари под същите тези клипчета в българските видео сайтове / http://www.vbox7.com/play:47b3b31b, http://www.vbox7.com/play:770e4358 /

Става въпрос за трейлърите и промо-клиповете на българският игрален филм „Baklava”, качени и разпространили се в YouTube, Vbox7, Clip4e, GoogleVideo и други...

Признавам си - този път не успях да въздържа гнева и отвращението си и ще се опитам да бъда поне толкова искрен, безкомпромисен и директен колкото и във „Baklava”.

Като продуцент и режисьор на филма аз изразявам не само собствената си позиция на гражданин и мислещ човек, но и тази на хората от екипа и организациите които стоят зад проекта „Baklava” / http://b-a-k-l-a-v-a.blogspot.com /:
-Лост Вулгарос продъкшънс
-Фондация “Креативен център за обмен - България”
-Червен кръст - Бургас
-Филмова компания “Две и половина”
-сдружение против насилието в училищата „Лумена”

По време на потготовката и снимките на филма помагаха също така държавни служители, общински съветници, главни редактори на печатни издания, директори на: училище, дом за култура, читалище, полицейско управление, летище, противопожарна отбрана и... обикновени бачкатори от Бургас, Меден рудник, Царево, Варна и София.

Същите тези хора, които за огромно съжалeние може би няма да видят филма, поради цитираната по-горе „загриженост” на някои институции и медии...

Такъв най-малкото странен и различен филм не би бил възможен по критериите на Българската Национална Телевизия и Националния Филмов Център, където всяка година хитреците, които са в комисията разменят субсидии със тези, които са в комисията на следващата и след това си се самонаграждават по българските фестивали. А зрителите обръщат поглед на другата страна когато чуят за български филм...Позната родна картинка.

Но не самия филм, а пътуването, приключението е наи-важното за мен и за всички нас от екипа, но най-вече за децата от Дома в Бургас, за самодейците от театралния състав на Царево, за актьорите и приятелите - за всички които се докоснаха до магията и се оставиха тя да ги води...Поне за осем седмици.

Влизам за първи път в Дома (“Ал. Георгиев – Коджакефалията” – Бургас), във фойето насядали няколко деца. Не знаят кой съм, за какво идвам...И едното от тях посочва към мен с показалец, после посочва към себе си и кима уверено. След няколко кастинга именно той се оказва нашия Коце. Нямам какво просто да направя – тои ме избра мене.
Христо и до днес си е в Дома, бяга редовно за по няколоко седмици, скита нощем, не спи, пропушил е (на 9 години)..ама такъв си е той– авантюрист.
И това е точната дума за снимачния период – ужасяваща, стъписваща Авантюра!
Разказите и случките на които бях свидетел и умело изиграните сцени от малките актьори говореха сами за мъката на тяхното безпътно съществуване.
Един от актьорите се самозапали в кадър, два пъти ни задържаха охрани на заведения и обекти, няколко пъти губихме техника, единия “главен актьор” се загуби за 12 часа и след престой в полицията ни го върнаха на другия ден, от една правителствена Агентура се опитаха да ни цензурират и няколко дни имахме забрана да снимаме с децата, Христо стачкува няколко дни, нагледахме се на малолетни крадци на коли, непълнолетни проститутки, местни поети и всякакви образи, скитници, пияници, чалга звезди, фенове, обикновени мошеници, гларуси и пенсионери-мечтатели... Луда работа!
Този „документален кошмар” на който бях свидетел след завръщането ми в България се превърна в „игрален трилър” след приключването на монтажа на филма. За съжаление, това което може би ще видите ако гледате целия филм, не е художествена измислица, а ужасяваща картина на действителността, която вие или не можете или не искате да видите в заобикалящия ви живот.

Не искам да обяснявам какво съм искал да кажа с филма – за зрящите той не само говори, а крещи. Крещи от болка, безверие, безизходица...
За останалите – може би на моменти забавлява, шокира или изчервява, но и най-малкото показва какво наистина се случва в момента в България. На улицата, в панелките, по спирките, на тв екрана, на препълнените стадиони на попфолк концертите, в баровете, в домовете за сираци и изоставени деца, наречени евфемистичтно „домове за деца лишени от родителска грижа” - съкратено ДДЛРГ /вж. някой от многобройните правителствени официални доклади” по обществения проблем”/.

Един документален поглед на човека дошъл си вкъщи след години „навън”.
И невярващ на очите си.
Нещо повече – това, което се случва по улиците на българските деца е далеч по- ужасяващо от показаното във филма. Пристигайки в София с готов сценарий – още от първия ден започнах да го променям. Със нещата, които виждах, които виждаха и приятелите останали в България, но за тях тук всичко беше „нормално” сякаш това е нормалното състояния на нещата. И вместо да огранича разказа с веселото пътуване на двамата братя, добавях нови образи, случки, звуци. Някои от тях доста неприятни на вкус...

Не мога да си позволя да давам рецепти или решения, да поучавам или съдя. Едничкото ми желание е колкото се може повече хора да прогледнат, да видят това, което подминават всеки ден или оправдават с израза „българска работа”, да се замислят.

Ще си позволя обаче да задам няколко въпроса на засегнатите от „сексуалните сцени” загрижени граждани, на заинтересованите институции и на хората в костюми, парадиращи с гръмки обещания и загрижени физиономии:

-Откога и защо държавата рекламира официално попфолк – културата и поощрява политици, които се снимат с чалга звезди и промотират чалга-моделът на възпитание?

-Каква държава е тази, в която виреят депутати, които причакват малолетни деца в подлезите на гарите и протектират бизнеса с легални и нелегални наркотици и хазарт?

-Докога ще си затваряме очите пред нерешените проблеми на „децата от улицата”,

пред затъващотото образование и липсата на възпитаващи стойности в масовата култура,

пред крайната бедност и капсулиране на „аутсайдерската класа” като най-многобройното малцинство,

пред детската проституция и липса на сексуално образование и култура,

пред наркотична зависимост, насилие и престъпност в детска възраст характерни за Бразилия или Юар...

и още и още и още...

Няма да продължавам. Мисля, че не бедната икономика и глада, а отвращението от политиката и липсата на елементарна култура в българското общество прогониха огромна част от мислещите българи в чужбина. В резултат не само намаляваме като нация, но и ставаме все по-некачествени като морал. И ако икономиката рано или късно ще се оправи, то едва ли може да се каже същото за мисълта, за духа, за морала...

Лицемерието на хората в костюми, тупащи се в гърдите уморява. Приспало е българина в следобедната дрямка на забравата...

Истината e… че нищо не зависи от нас. Политически коректно изиграното доверие на народа, унищожаването на ценностите на българина го праща да търси щастието си във временни и лесни за придобиване пространства. Най-зависими са децата и то децата без родителски надзор.


На една от закритите прожекции на филма зададохме въпроса „Какво значи за вас Баклава?” на излизащите зрители. Деветдесет процента от тях отговориха с една дума: „България”.


Алексо Петров
филмов продуцент и режисьор

alexopetrov@lostvulgaros.com
www.baklava-themovie.com


събота, януари 05, 2008

„Порнографски клипчета с български сираци”

Ето това ме смая и най-странното е, че идва именно от Меден рудник...

„Видеосайт скандализира бургаски сираци” е водещото заглавие на „Бургас днес и утре„. В статията се разказва за филма „Баклава”, представен през септември на филмовия фестивал във Варна „Любовта е Лудост”. Във филма по-голяма част от актьорите са сираци от дома „Алексанъдр Георгиев Коджакафалията” в Бургас. За снимките е дала разрешение и Агенцията за закирла на детето в София. До тук няма нищо лошо, но в интернет са се е появили видеоклипчета с децата от дома в откровени сексуални сцени. След появата на порнографските клипчета от Държавната агенция за закрила на детето са започнали разследване на случая и е сезирана прокуратурата, а следствените органи търсят връзка с режисьора, който е в Канада.”

/ http://www.focus-news.net/?id=n856434 /