„Баклава” все пак се показа на бургаски екран. В неподготвена за прожекции зала, върху зле опънат екран, пред немногобройна публика филмът показа защо алтернативното кино никога няма да умре. Спиран навремето с различни номера и хватки, забъркан в дела по обвинения в показване на детска порнография и проституция, направо забранен, той се оказа по-жив от очакванията на враговете си.Алексо Петров /сценарист, режисьор, оператор и продуцент/ разказва наглед обикновената история на млад скиталец, шетащ по света в търсене на нещо, най-вероятно – на себе си. До момента, в който ще се наложи да се върне в страната си и да разбере, че е останал без други близки, освен един малък брат, обикалящ домовете за изоставени деца. Двамата ще тръгнат на едно пътуване в търсене на съкровище, което е незнайно какво и се намира незнайно къде. За да стигнат до извода, блеснал отдавна в съзнанието на хипитата, че е по важно да пътуваш, отколкото да пристигнеш.
„Баклава” откровено залага на метафората, понякога оголена и болезнена като зъбен нерв. Зрителят не може да не се запита, защо мъдрият старец, приличащ на слепия Омир, непрекъснато се взира в небето и птиците, а забавляващите се деца убиват птица, блъскайки я в стената. Защо проститутката, накарана да забавлява развратни политици, е облечена в народна носия и в края на епизода е гола, изнасилена /а може би мъртва?/. Защо изгоненото от дома си момиченце се разделя с единствената си любима кукла с думите „Ти не можеш да говориш!”
Великолепно заснет, с естествена актьорска игра /особено впечатляващи деца-актьори!/ и монтиран на моменти динамично и агресивно почти като видео-клип, „Баклава” наистина кара зрителят да се чувства объркан дали гледа игрално или документално кино. Да, в него са показани и престъпността, и насилието, и дрогата, и проституцията. Показана е и безпътицата на децата от домовете. Все истини, неудобни, срамни, обидни. Сигурно те са причинили спирането на филма – на кой властник или чиновник са му удобни такива истини. Но ето, че домовете за деца постепенно ги затварят. Дори само малко да е допринесъл за това, филмът, навремето загубил битката, сега печели войната.
„Баклава” не се гледа лесно, не е дъвка за очите. Няма подчертан по холивудски хепиенд, въпреки че режисьорът му заявява, че за него чашата винаги е полупълна. И внушението, че заради едно пътуване през зрели слънчогледи, заради присядане до заспалите бургаски солници в ленив следобед или заради магията да седиш с близък човек до нощен огън под голямо дърво, си струва на изтърпиш мръсотията на тежкия си живот, е може би основното в този филм.
Неделя, 10 Април 2011 10:21
BurgasNews.com
http://www.burgasnews.com/component/content/article/99-malka-novina/40606--baklava-rezhesht-no-neobhodim-kakto-povecheto-istini
Няма коментари:
Публикуване на коментар