Алексо Петров: Бях готов да ме арестуват

Алексо ПЕТРОВ, режисьор:

Бях готов да ме арестуват

Гордея се с филма „Баклава“. За да има изкуство, трябва да противостоиш на нещо

Алексо Петров е роден през 1973 г. в Димитровград. Завършва „Кинорежисура“ в Нов български университет и специализира „Сценаристика“ в Монреал. През 2004 г. се установява в Канада, където се ражда идеята за първия му пълнометражен филм „Баклава“, завършен през 2007 г. След публикация във в. „Бургас днес и утре“ на 3 януари 2008 г., в която се твърди, че филмът разпространява „кадри с откровено порнографско съдържание и вулгарно насилие с участие на деца”, прокуратурата се самосезира и започва проверка по случая. Впоследствие Алексо Петров е осъден да заплати глоба за наемането на малолетни деца на работа и обявен за международно издирване. Филмът се излъчва в България само веднъж, в рамките на фестивала „Любовта е лудост“, но е прожектиран в салони в Амстeрдам, Лондон и Ню Йорк. След дългогодишни перипетии, режисьорът пристигна в Бургас за премиерата на „Баклава“ в събота вечер и говори откровено за политическата демагогия, лицемерието на обществото, посткомунистическия кич и една костенурка.

- В продължение на три години всички бяха ужасени от филм, който не са гледали. Обществото се възмущаваше от „Баклава“, но не и от действителността, която не продължава само час и половина. Зловещо ли e окото на публичното лицемерие?

- С филма си коментирам точно това лицемерие, общоприетата с годините норма да вършиш нередни неща в дома си, а навън да се преструваш на невинен. „Баклава“ разказва за това, което се случва в България и за човека с главно „Ч“. Повечето български филми, да не кажа всички, с изключение „Източни пиеси“, са захаросани, фокусирани върху миналото или експлоатират някакъв холивудски модел. Но нека поставим въпроса по друг начин. Защо най-хомофобското общество на Балканите, след сръбското, което също така мрази турците и циганите, има за звезда един ром, травестит, гей и попфолк изпълнител едновременно? Като ударят две ракии всички танцуват на Азис, но като са трезви, псуват циганите по улиците. Това е типичното българско лицемерие, което чужденците не могат да си обяснят. Майкъл Пейлин, например, го спомена във филма си за България. Той е видял с очите си това, за което говори и, между другото, се заразил с хепатит, след като изпил един швепс в „Столипиново“. Тъй като това е единствената напитка, която екипът разпознал в лавката, всички си поръчали швепс, с изключение на шофьора.

- И все пак чалгата е фаворизирана.

- Мисля, че позицията на филма по този въпрос е ясна. Най-плашещото е, че чалгата стана държавна политика. Дори видни политически фигури лансират този модел на култура и възпитание. Не говоря за кючека, за музиката, а за ценностната система, към която се съотнася. Виждам това и в нашия герой Христо. Неговата мечта е да има много пари, златен часовник и „летен“ мерцедес. Такива са възпитаниците на интерната „Александър Георгиев Коджакафалията“. По времето, когато снимахме филма, тези деца бяха водени групово на концерти на „Пайнер“ на стадион „Черноморец“. Всички те знаеха чалга текстове наизуст, в които се пее за пари, коли, „ще ти пръсна задника“ и други подобни. И ги изпълняваха като нещо нормално. Докато виждам промяна у по-големите деца като Иво Найденов, то за Христо сякаш няма спасение. Обречен е да бъде сочен с пръст, да бъде тормозен, ако не е като останалите. Той има талант, а се затваря в себе си. Бяга от Дома, но попада на улицата бос и с цигара в устата, принуден да проси и краде. Христо едва говори правилен български и дори не знаеше значението на думата костенурка, не беше виждал костенурка, но знаеше как да псува.

- Сайтът, посветен на филма „Баклава“, съдържа и хронология на скандала. Началото му е поставено от публикацията на Петя Димитрова в „Бургас днес и утре“. Според нея филмът съдържа, цитирам, „кадри с откровено порнографско съдържание и вулгарно насилие с участие на деца”. Изказването й ви въвлече в тригодишен съдебен процес, който за щастие приключи във ваша полза. Какво ви отне този процес?

- Побеля ми косата, съпругата ми премина през нервна криза, родителите ми три години живяха в постоянен страх и си общувахме единствено чрез скайп.. Обаждаха ми се и приятели, подведени от невярната информация, че снимам порно, да ме питат как е възможно да правя подобни неща. Получавах заплахи по телефона и чрез имейли от някакви т. нар. „патриоти“, които искаха да ме пребият, защото съм излагал България. Истината е, че никой не знаеше как да реагира на „Баклава“, на проблемите, които поставя филмът.

- Къде научихте новината, че сте обвинен в разпространяване на порнографски материали с малолетни?

- Бях в Торонто и в началото си помислих, че се шегуват. Никога преди не бях чувал да съдят режисьор. Със сигурност има политическа поръчка, с цел да се прикрият истинските, големите проблеми и скандали. Мнозина се възползваха от този филм по един или друг начин, защото той беше интерпретиран като порно, но не просто порно, а порно с деца и то с деца сираци. Така поднесена темата се превърна в удобна за таблоидите.

- И все още продължават да ви питат дали се срамувате.

- Гордея се, не се срамувам. Гордея се, защото след тези прожекции се срещам с мислещи хора, които оценяват какво сме правили в продължение на пет години. Последното нещо, за което се замисляш, докато снимаш филм или рисуваш една картина, е какво ще си кажат хората. Проектът „Баклава“ ще продължи с книга и документален филм, които ще излязат скоро, за да разкажат цялата история по създаването на един ниско бюджетен алтернативен филм в България и приключението, което преживях, като се върнах в България след толкова време.

- Мислихте ли си, че никога вече няма да се върнете?

- Да, имаше и такива моменти. Дори възнамерявах да се срещам с родителите си в Гърция. Когато се върнах в България, всъщност не знаех, че заповедта е отменена и бях готов да ме арестуват. Никога не съм се укривал. Официалната версия беше, че не разполагат с адреса ми. Абсолютна демагогия! Всички имаха адреса и телефона ми, и въпреки това излезе един бургаски прокурор и заяви, че личността на режисьора е трудна за установяване, че съм избягал след започване на следствието и не мога да бъда открит, а после ме обявиха за международно издирване. А аз през цялото време не спирах да пътувам и никъде не съм усетил последствията от това „международно издирване“.

- Може ли да се каже, че „Баклава“ е представителен за посткомунистическия кич?

- Филмът е плод на времето, в което живеем. Колкото и да не ми се искаше, аз капитулирах пред филма, пред неговите изисквания. И в тази връзка ни бяха отправени забележки от кино специалисти, които считат, че филмът е с отслабена структура, че е прекалено фрагментиран. Но аз се радвам, че „Баклава“ е близък до реалността. Самата структура е резултат от моята искреност. Бих могъл да спазвам канони, да имитирам някой режисьор и да направя стилен филм. Това не е трудно, защото има правила, които да следваш, но предпочитам да остана верен на себе си, на това, което чувствам по време на писането, снимките и монтажа.

- Кои бяха най-трудните моменти в снимачния процес? Имаше ли сцени, за които актьорите не бяха готови?

- Когато актьорът Юри Ангелов, сега един от най-върлите защитници на филма, разбра, че трябва да се целува с мъж, изчезна за два дни. Търсихме го в с. Фазаново, той живее като отшелник там, и най-накрая го намерихме чрез един общ приятел от София. Юри се появи на третия ден и каза, че е преживял депресивен епизод, но на снимките продължаваше да пита: „Наистина ли трябва да го целувам в устата?“. Аз трябваше да му обясня цялата сцена отново и след като направихме кадъра, той изпи няколко бири и дълго плю. Иво Найденов направи нещата от първия дубъл, но първоначално всички се страхува от него, тъй като се палеше много лесно и гледаше враждебно всички. А Корнелия и Христо са гаджета от 4-годишни. Те правят извън кадър това, което правят и в кадър: целуват се, държат се за ръка и всички възпитатели от дома знаят за тяхната „връзка“...

- „Баклава“ започва с препратка към началото на „Европа“ на датския режисьор Ларс фон Трир, в който гласът на хипнотизатора ни отвежда в Европа. Във вашия филм гласът ни извежда от Европа. Според общоприетите представи в Европа е по-лесно, отколкото извън нея. Но кой път е по-труден?

- И двата пътя са трудни. След като завърших гимназия през 1992 г., опитвах да емигрирам последователно в Гърция, Франция и Германия. Имал съм какви ли не премеждия, за да се установя някъде, но така и не успях. Връщаха ме, отказваха ми визи и накрая останах в Канада, след като получих стипендия в Монреал през 2004 г. Обратният път към България също не е никак лесен. Още от летището се сблъскваш със забравени български миризми и „любезности“. Трудно е да се решиш да се върне за по-дълго.

- Какво си казахте, когато решихте да направите „Баклава“? Защо трябваше да направите точно този филм?

- През 2005 г. пресичах улицата на колело и бях блъснат от бяла кола, която не спря на червено. Когато се събудих, бях на земята, проснат по гръб върху раницата си. По-късно лекарите ми казаха, че именно раницата е спасила гръбнака ми. Шест месеца се възстановявах и в един момент си казах, че цял живот искам да направя пълнометражен филм, а ако чакам за субсидия, мога да чакам с години. Не исках да ставам послушник на някой режисьор и да влизам в игри и клики, за да ми дойде реда за субсидия. Това би ме изхабило. А и във всеки един момент може да ми се случи отново това, което ми се случи – да съм на косъм от смъртта или вече да не съм тук. Прегледах тефтера си с идеи и помислих какво мога да направя с малко пари и така почна всичко.

- Мислите ли, че липсата на критическа дистанция пречи на възприемането на филма?

- Не. Филмите, които изглеждат различни сега, са били различни и тогава, когато са ги правили. Имали са трудна съдба, не са били приемани веднага. Заради първите си филми, Луис Бунюел е бил замерван с яйца, хвърляли са камъни по витрините на местата, където са били прожектирани. Различната гледна точка и искреният филм в частност винаги са имали противници, но както казва Годар, няма изкуство, ако не противостоиш на нещо.

Красимира Джисова

в. "ЧЕРНОМОРСКИ ФАР" Бургас, 11 април 2011

..

За „Баклава“, правото, морала, естетиката и за нас

Светла Енчева, svetlaen.blogspot.com , за списание Обектив на Български Хелзински Комитет

8 април 2011 г., вечерта, кино „Люмиер“. Залата за 300 души е пълна около две трети (или малко повече) с преобладаващо млади хора, дошли да гледат режисьорската (нецензурирана) версия на филма „Баклава“. Сред зрителите виждам поети, радиоводеща, правозащитник, хора, с които съм се засичала по антирасистки и други граждански инициативи. Видимо няма такива, дошли с нагласата да гледат порно. Нито реакциите на публиката по време на и след прожекцията свидетелстват за подобна нагласа.

Там е и режисьорът на „Баклава“ Алексо Петров, който беше обявен за национално и международно издирване в началото на 2008 г. Без белезници. Към него не се спускат полицаи, за да го арестуват. Причината е, че заповедта за издирване ненадейно се оказала отменена. Толкова тихо, колкото шумно беше издадена. Дори „издирваният“ (който през цялото време не криеше, че живее в Канада) не разбрал.

През 2008 г. срещу Алексо Петров бяха заведени две дела. Първото дело е за това, че е снимал деца, без да вземе разрешение от Областна дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас. Отговорност му се търси за седем деца, въпреки че във филма участват повече. Второто дело е за създаване и разпространение на произведение с порнографско съдържание. Впрочем, въпреки че широко тиражираните обвинения срещу филма „Баклава“ са за детска порнография, обвинението е формулирано по-широко – за порнографско съдържание изобщо.

По отношение на първото дело е важно да се уточни, че „Баклава“ е нискобюджетен независим филм и авторите му не са плащали хонорари на участниците. Не са имали и тази финансова възможност. Вместо това са осигурявали храна на децата по време на снимките. И ако някому това се струва експлоатация на детски труд, добре е да си припомни, че

към 2007 г. „джобните“ на децата в домовете в България са 3 (три) лева. На месец!

И да си зададе въпроса дали евентуални хонорари биха отишли директно при децата, или у ръководството на дома.

За снимките са взети разрешения от родители, настойници, ръководството на дома за деца „Ал. Георгиев - Коджакафалията“ в Бургас, Агенцията за закрила на детето. За разрешение от Инспекцията по труда не е станало въпрос и логично – в случая липсва трудово правоотношение. Обратното би означавало да се иска разрешение и ако едно дете пее в хор, играе в училищна или читалищна театрална трупа, спортува и т.н.

В края на май 2009 г. Алексо Петров е осъден да плати по петстотин лева за всяко от седемте деца, за участието в снимките на които, според обвинението, не е взето разрешение от Инспекцията по труда. През юли 2010 г. Бургаският апелативен съд прекратява обвинението и отменя присъдата на първата инстанция – Бургаския районен съд.

Самото отменено решение на Бургаския районен съд е повече от любопитно. То може да бъде прочетено тук: http://87.126.64.46:8888/LegalActs/2010/N/03.16-31/03704509_56721810.htm. В него почти не се тематизира конкретният предмет на обвинението. Вместо това надълго и нашироко се раздават морални присъди относно съдържанието на филма: „филмът „Баклава” съдържа редица отделни сцени, които се идентифицират като неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, изобразява се и симулирани полови отношения между лица от различен пол“. Следва описание на съответните сцени, между които и такива, които дори не включват участието на деца, например:

„Разговорът на сутеньора с проститутката е придружен с нецензурирани изрази (псувни).“

„Сцената на продължителната целувка между двама униформени полицаи “ [1]

„Груповата сцена с участието на момичето в селските дрехи и мъжката компания.“

Стремежът на всяка цена да се заклейми морално филмът „Баклава“,

въпреки че това няма нищо общо с предмета на делото, препраща към по-дълбоки мотиви,

както на Бургаския районен съд, така и на инициаторите на обществената истерия около филма. Мотиви, които по същество нямат нищо общо с правото, нито дори със защитата на достойнството на децата. За тези мотиви ще стане дума по-долу. Не бива обаче да забравяме, че моралът и правото са две различни системи – докато моралът се отнася към вътрешни или общностни регулативи, правото почива на формални правила. Има множество видове морал, но никой от тях не би следвало да измества собствено юридическите мотиви в процеса на правораздаване.

Що се отнася до второто дело – това за създаване и разпространение на произведение с порнографско съдържание, фактът, че заповедта за издирване е отменена, кара създателите на филма да се надяват, че и този път присъдата ще бъде оправдателна. Надеждата им изглежда логична, но все пак бих изчакала решението на съда. Въпреки че, с изключение на една целувка с език, в целия филм няма експлицитни кадри на сексуални действия с деца. Нито с възрастни. Няма и показване на полови органи на деца (има сцена с гол мъж, но не в сексуален контекст). Затова логично две поредни експертизи излизат със заключение, че филмът не е порнографски.

Не бих изказала категорично предположение по отношение на бъдещата присъда обаче, защото българското законодателство дефинира порнографията по абсурден начин. Според Наказателния кодекс

„порнографски материал“ е „неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал,

В „Баклава“ България е представена в четири различни групи. Първата група, най-релефно и най-малко схематично представената, е тази на отхвърлените – изоставени деца, проститутки, джебчии, наркомани, хора, които емигрират нелегално, колкото да поживеят малко на Запад, докато ги хванат и върнат и т.н. Представителите на тази група може да са „отрепки“, но не се правят на това, което не са – способни са както на насилие и други „асоциални прояви“, така и на автентични човешки отношения. Могат да се забавляват пълноценно според собствената си мяра, макар и саморазрушително. Нямат кой знае какво бъдеще и перспективи, освен, в най-добрия случай, да си намерят малко местенце на уют. На моменти има проблеми със звука, сглобките между отделните сцени често пъти изобщо са спестявани. Но да очакваме от „Секс Пистълс“ музикалното съвършенство на „Пинк Флойд“ означава базисно неразбиране на същността на пънка. Задачата на пънка не е да демонстрира екзистенциални дълбини или висше майсторство, а да провокира. Нещо, в което „Баклава“ определено успява – дори повече, отколкото би се искало на авторите му.

който изобразява открито сексуално поведение. За такова се приема поведение, което изразява реални или симулирани полови сношения между лица от същия или различен пол, содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, или похотливо показване на половите органи на лице“. Ако симулираното изобразяване на полово сношение е порнография, то трябва да бъдат дадени под съд авторите на всички филми, в които има секс сцени. Което ще рече – авторите на повечето филми.

Лично за мен най-скандалното във филма не е прословутата сцена с груповия секс, интерпретирана от някои като изнасилване. (Отделен въпрос, че създателите му са прави, когато казаха на пресконференцията на 20 март, че ако се махнат тези кадри, филмът няма да пострада. Наистина няма да пострада.) Най-скандалното са две експлицитни сцени на убийство на „гръбначни“, както е актуално да се казва, животни (птици). Ако зависеше от мен, нямаше да ги има (филмът няма да пострада и без тях). Но това е природозащитен, а не правозащитен (в смисъла на права на човека), проблем.

Ала нека се върнем на въпроса:

какви са мотивите филмът „Баклава“ да бъде заклеймен на всяка цена?

„Баклава“ е филм, за който е трудно да се говори непредубедено – основно поради шума, който се вдигна покрай него и слуховете за детска порнография, но не само. Филмът предизвиква реакции на крайно неодобрение и на крайно одобрение.

Одобрението почива на разнообразие от аргументи, които могат да бъдат обединени основно в две групи – критика на реалността в България („филмът е отражение на реалността в България“, „филмът показва истината за политиката в България“ и т.н.) и естетически („хубав саундтрак“, „красиви сцени“, „напомня за Тарковски“ и т.н.). И в двата случая, естествено, става въпрос за определени ценности – било морални или политически, било естетически. Далеч съм от мисълта, че познанието, да не говорим за изкуството, би могло да бъде „отражение“ на реалността – и познанието, и изкуството разкриват гледни точки, зад които стои контекст – социален, културен, исторически. Като стилистика и послания филмът се оказва адекватен на определена група от преобладаващо млади хора. Тези хора имат изострени сетива за фалш и могат да оценят, когато актьорите, макар и непрофесионалисти, играят добре – живо и естествено (според мен играта е най-голямото предимство на „Баклава“, особено в сравнение с много други нови български филми, получили коя от коя по-ласкави рецензии от критиците). Те нямат доверие в политиката, но в същото време са социално чувствителни и са социализирани повече чрез видеоклипове, музика и визуални послания, отколкото чрез „големи разкази“. По време на прожекцията седях до по-възрастен приятел, който при цялото си добро желание изобщо не успя да хареса филма. Когато публиката се разсмя при сцената с целувката между двамата полицаи, приятелят ме попита: „А те защо се смеят“?

Неодобрението се изразява в аргументи от различно естество – от „неморалност“ до „ниска естетическа стойност“, като се мине през „филмът показва негативен образ на България“.

Обвиненията в „неморалност“ към филма „Баклава“ са свързани със сцените, които се определят като „неприлични“ и „скандални“, особено тези от тях, включващи деца. Излишно е да се дават примери с филми, включително и такива, придобили статут на класика, в които има секс сцени с деца и които никому не е хрумнало да обяви за „неморални“ и „порнографски“. Все пак допускам, че с натурализма си някои от сцените (а те действително не са много – става въпрос най-вече за една сцена), въпреки липсата на експлицитност, прехвърлят средния за нашите ширини (и не само) праг на поносимост.

По-сериозното ми предположение обаче е, че в случая възприемането на „Баклава“ като неморален е имплицитно свързано най-вече с „патриотичната“ критика към него – с това, че „филмът показва негативен образ на България“. В зависимост от контекста, в който са поставени, определени сцени могат да бъдат възприемани както като недопустими, така и като морално оправдани. Например филм като

„Време разделно“ съдържа множество натуралистични сцени на насилие,

но поради това, че е създаден с определена политическа задача и изразява и усилва дирижирани на висше равнище обществени настроения, въпросните сцени се възприемат като напълно уместни и дори необходими. Докато гледната точка на „Баклава“ е отрицание на „официалната“ система, която се представя като лицемерие, и е направен от гледна точна на отхвърлените от нея. Затова и позиция, която се идентифицира с „официалната“ гледна точка и нейните ценности, няма как да се припознае в такъв филм.

Критиките на естетическите качества на „Баклава“ не са непременно свързани с морално заклеймяване, понякога дори напротив. Отделен въпрос е каква практическа роля, независимо от намеренията на авторите си, играят те. Да се срива с високи художествено-експертни аргументи произведение, чийто автор е обявен за издирване и до което произведение широката публика няма достъп (подобни експертни критики се появиха още в началото на 2008 г.), ми се вижда, меко казано, неуместно. Когато един филм е обявен за вреден и опасен, да се твърди, че той, на всичко отгоре, и не струва, дава допълнителни аргументи за моралното и политическото заклеймяване на филма и на авторите му, въпреки че мотивите на експертната критика вероятно са чисто професионални. Ала това е лично мнение, с което не бих желала да ангажирам никого, освен себе си.

От една страна, към „Баклава“ има определена форма на свръх очаквания и свръх критичност, несъответни на „аршина“, с който се „мерят“ новите български филми като цяло, а от друга страна, досега няма опит за анализ на този филм, а само крайни оценки. Не съм кинокритик и не бих си позволила да правя сериозен анализ на филми, но смятам, че в степента, в която преценката предхожда разбирането, тя му вреди. Разбирането представлява връзка между мярата на разбиращия и мярата на разбираното, а не налагане на първото над второто. Затова бих желала да завърша с примерна скица на анализ на „Баклава“. Анализът би могъл да бъде и друг, професионален. Важното е да го има.

На първо място, „Баклава“ е емигрантски филм. Убедена съм, че

разбирането на различни емигрантски гледни точки към България е полезно за саморазбирането ни

Гледната точка на филма е тази на разочарован от България сравнително млад емигрант, който е емигрирал не по икономически причини, а защото не е намерил подходящо поле за професионално развитие и/или среда, в която да се чувства в „свои води“. Който вижда в България чалга, политическо лицемерие, който се чувства отхвърлен от „системата“. За сравнение, „Дзифт“ е филм на емигрант от друго поколение, социализиран по времето на социализма, чието посттоталитарно разочарование се изразява по различен начин – настоящето се схваща като съдбоносно обхванато от пипалата на миналото. А „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ също е „емигрантски филм“, но от гледна точка на една коренно различна емиграция, която почти не помни България и я възприема носталгично-идеализирано, с „Я кажи ми, облаче ле бяло“ на уста – тя прилича на Копривщица или Стария Пловдив, в нея няма грозота, панелки, корупция или фалш.

Втората група е преобладаващата част от обществото. Представителите й са простаци, които слушат чалга, гледат телевизия по потник с ракийка и салатка и тероризират децата си (които, поради това, минават в първата група... или не оцеляват).

Третата група са политиците. Техните цели са по дефиниция користни, те се интересуват основно от парите на избирателите. Преструват се, че между тях има някакви различния, а всъщност са не само еднакви, а и са в комбина. И притежават всички лоши качества на първата група (наркотици, проституция и т.н.), но, за разлика от представителите й, са лицемери.

Четвъртата група, която най-трудно се забелязва, е тази на дребните хубави неща. На познатите и непознатите, които се отзовават да помогнат. На красотата и на способността да си представяш света приказно и да го живееш като приказка. Именно на това се дължи ведро-топлото впечатление, което оставя филмът като цяло.

Разбира се, подобен поглед към България е схематичен и в значителна степен едноизмерен, но авторите на филма едва ли са си поставяли за цел да постигат психологическа дълбочина. От него са „изпуснати“ немалко социални групи, например тази на интелектуалците и на представителите на високата художествена критика.

Филмът „Баклава“ е пънк – и като нагласа, и като изпълнение.

На моменти има проблеми със звука, сглобките между отделните сцени често пъти изобщо са спестявани. Но да очакваме от „Секс Пистълс“ музикалното съвършенство на „Пинк Флойд“ означава базисно неразбиране на същността на пънка. Задачата на пънка не е да демонстрира екзистенциални дълбини или висше майсторство, а да провокира. Нещо, в което „Баклава“ определено успява – дори повече, отколкото би се искало на авторите му.

---

[1] Необходимо е да се обърне внимание на хомофобската интуиция на Бургаския районен съд – самият факт на целувка между мъже, пък и полицаи, се смята за „несъвместим с обществения морал“.

Светла Енчева, списание "Обектив",

Официален сайт на Българския хелзинкски комитет

Христо от “Баклава” още е в дома, пак бяга от училище

3 години след скандала с филма "Баклава" неговият режисьор за първи път се връща в България от Канада и разказва за създаването на лентата. Алексо Петров се решава да премине отново границата заради влошеното здраве на възрастния си баща. Признава, че се е опасявал от арест още при влизането в страната. Две дела бяха образувани срещу него през февруари 2008 г. По първото - за наемане на деца за снимките от бургаския дом за сираци "Александър Георгиев-Коджакафалията" без необходимите документи, Петров накрая бе оправдан, макар че първата инстанция му наложи финансови санкции. Второто разследване е за наличието на елементи с порнографско съдържание в лентата и все още продължава. Именно по него Петров бе разпитван. Прокурор Андрей Червеняков обаче заяви, че не може да обяви предварително заключителната си теза. "Баклава" се показа за първи път у нас на 8 април от 19 ч в кино "Люмиер" в столицата (НДК). На 9 беше прожекцията в Бургас, във Варна - на 10. Предстоят в Сливен и Пловдив. Ще бъдат излъчени още няколко произведения на режисьора, който през последните години живее в Канада. Алексо Петров е завършил кинорежисура в Нов български университет в класа на Мариана Евстатиева-Биолчева. Бил е режисьор на известното преди време тв предаване "Тутурутка".

С Алексо Петров разговаря Диана Саватева:

- Г-н Петров, не е ли рисковано да покажете "Баклава"? Или смятате, че след толкова скандали филмът ще предизвика по-голям интерес?

- Хората имат погрешна представа за този филм. 90% от тези, които са говорили за него, не са го гледали. Странно ми е как тогава го осъждат. Ще имаме дискусия след филма, така че ще се радвам да отговоря на всички въпроси.

- Какво не разбраха хората?

- Лентата изпълни целите си още преди да бъде показана. Най-важното - вдигнаха месечните на децата от дома "Александър Георгиев-Коджакафалията" от 3 на 30 лв. Значи десетократно. Създаде се парламентарна комисия, започна да се говори за този проблем. В крайна сметка хората осъзнаха, че тези домове за сираци ги има и трябва нещо да се направи за тях.

Оттук нататък вече трябва да се види филмът. Защото едно отрицателно мнение може да се е изградило от някакви секунди в трейлърите, които далече не са самият филм. Той е час и половина... Минаха 3 години от скандала, а снимките са от лятото на 2006-а - децата пораснаха и някои от тях вече не са в дома.

- Знаете ли историята на вашите герои?

- Главният герой Христо Хeрун още е в дома, той е редовно по улиците, бяга от училище, цяло лято е навън. Поддържам връзка с едно от другите по-големи момчета и то ми ги казва тези неща - чуваме се, по интернет си пишем. Единият от по-големите пък - Георги, създаде формация за танци.

Децата се радваха през цялото време, когато бяха с нас. После в медиите излезе така, сякаш те са били едва ли не тормозени. Въобще нямаше такова нещо. Дори в някои моменти те самите бягаха от училище, за да дойдат да гледат снимките.

Христо Херун / Коце /

- Очаквахте ли чак такъв скандал?

- Не, въобще. Малък екип, нискобюджетен филм, първи мой пълнометражен филм. Дойдохме 10 човека тук просто да снимаме.

- Как мина разпитът ви в полицията преди дни?

- За първи път давам официално показания. Информацията не е нещо ново, дори не бях с адвокат. Иначе, докато бях в Канада, каквото съм могъл, съм го казвал чрез адвоката си. По имейл съм писал, по медии съм се изказвал, исках да помогна на тази проверка.

- Как приемате твърдението, че има порнографски елементи в лентата?

- Като пълен абсурд. Порнографско по света означава нещо, което възбужда и поражда желание, а тук е по-скоро обратното - отблъскване и показване на грозната страна на тези неща. И се радвам, че професионалисти, които изготвиха експертизите, са единодушни, че няма такова нещо.

Ако можех, щях да покажа филма още преди 3 г., за да видят хората, че е изместен центърът на скандала. Защото скандалното е какво се случва с цялата тази система с изоставените деца, а то беше изместено върху определени кадри във филма, които въобще не са в центъра му.

- Но тези кадри съществуват, нали?

- Да, те са част от цялата картина. Но когато се изкарат извън нея, звучат по различен начин. Предполагам, че дори и във филма тези кадри може да стреснат някои хора. Обаче те затова са там - да стреснат, да подчертаят нещо, което знаем, че съществува, но се опитваме да не забелязваме.

- Защо "Баклава"?

- Като нещо, което е на пластове. И в същото време има една нишка от стар български филм за циганче, което разбило стъклото на сладкарница, влязло вътре и изяло една тава с баклава, обаче му се приспало и заспало в тавата и така го хванали полицаите. Пак е дете от дом.

- Как близките ви възприеха цялата тази история?

- Най-много те я изстрадаха. Защото аз съм отдалечен, научавам всичко от медии и телефонни разговори, докато те са тук. От Пазарджик съм, родителите ми живеят там. Баща ми по-спокойно гледаше на нещата, но имаше период, в който майка ми бе започнала да взема лекарства. Четири години не съм ги виждал.

- И все пак не сте ли преекспонирали фактите, за да привлечете общественото внимание?

- Има моменти, естествено, които сме преекспонирали, но това са реални случаи, не съм ги измислил - или съм ги видял, или са ми ги разказали. Целият сценарий стъпва на истории, които съм чул от възпитаници на домове, от приятели, с които съм се срещал. Всъщност първоначалният вариант претърпя няколко редакции.

- Как възникна идеята за "Баклава"?

- Всичко тръгна години преди началото. Пътувах във влак и се заговорих с едни момчета, които се оказаха от социални домове. Разказаха ми интересни неща. Аз започнах да се интересувам, в България направих няколко кастинга през 2003-2004 г.

През 2005-а започнах вече сериозно да работя по проекта, да се запознавам с материали, да говоря с други хора - от агенцията за закрила на детето, от Червения кръст... От БЧК - Бургас, ни помогнаха за кастингите в три дома - в село Сигмен и в бургаските "Ронкали" и "Коджакафалията".

В Сигмен имаше много талантливи деца, но там затвориха дома няколко седмици след нашия кастинг. След това се насочих към "Коджакафалията". Бившият вече директор ми препоръча няколко деца. Каза ми какви документи се изискват, уредихме ги за няколко седмици и чак тогава започнахме работа по филма. Имашеабсолютно всичко, което изискаха от дома, от агенцията за закрила на детето и от регионалната инспекция, например декларация от родител или настойник завсяко дете.

Бях обявен за издирване и дори когато дойдох сега, имах готовността да бъда задържан на границата. Аз се върнах на 1 март, а ден преди това - на 28 февруари, е отменена мярката. Не знам как точно е станало.

Алексо /вляво/ и Иво Найденов / Коча / - вдясно

- Кой е Алексо Петров?

- Нормален човек съм, малко идеалист. Вярвам, че България може да се промени стъпка по стъпка. И се радвам, че много хора ме подкрепят, получавам постоянно имейли, в които се разказват истории за следващи филми. Те едва ли не гледат на мен като на журналист, въпреки че аз не съм такъв и филмът, макар че има много документални кадри, е художествен.

- С какво се занимавахте през тези три години?

- Живея в Торонто. Най-доброто е, че като си извън България, имаш време да погледнеш отстрани. Следващият проект, който ще снимам, пак е от наблюдения и пътувания в България. В Канада не мога да намеря тема, която ми е достатъчно близка, за да зарежа всичко и да снимам. Тук мога да си позволя да направя това, което искам. Иначе имам компания и произвеждам видеопродукция.

- Как стигнахте до Канада?

- Първо минах през Гърция, Франция, Германия и чак накрая ми се усмихна късметът. Бяха доста гастарбайтерски истории, чакане на визи...

- Към какво се стремите - документалистика, която да действа като токов удар, към художествена интерпретация, която да е по-касова, или имате свой модел?

- "Касово" за България е трудно да се каже. За разпространение на направен на български филм навън пък е несериозно да се говори. Аз просто експериментирам с жанровете от години и в игралната форма вкарвам документални елементи, които стряскат и са истински. Те се и различават от българското кино, в което има една театралност... Предпочитам колажа от жанрове.

- Възможна ли е "Баклава 2" с героите от първата част?

- Не точно "Баклава 2", но все пак с някои от актьорите да направя следващ филм. Вероятно този план ще пропадне поради чисто административни пречки. Затова предпочитам да работя с деца, които вече не са в дома.

- Това, което се случи, ще отвори или ще затвори повече врати занапред?

- В работата с институциите е трудно, вече на много места хората се плашат от тази отрицателна кампания. Но е по-добре, отколкото да останеш незабелязан. Просто темите, които се отнасят до реалността, никой не ги прави в България. Филмите, финансирани от държавата, или говорят за миналото, или са някакви фиктивни истории.

Понеделник, 11-ти Април 2011, Диана Саватева , 24 часа

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=851546

„Баклава” – режещ, но необходим. Както повечето истини.

„Баклава” все пак се показа на бургаски екран. В неподготвена за прожекции зала, върху зле опънат екран, пред немногобройна публика филмът показа защо алтернативното кино никога няма да умре. Спиран навремето с различни номера и хватки, забъркан в дела по обвинения в показване на детска порнография и проституция, направо забранен, той се оказа по-жив от очакванията на враговете си.

Алексо Петров /сценарист, режисьор, оператор и продуцент/ разказва наглед обикновената история на млад скиталец, шетащ по света в търсене на нещо, най-вероятно – на себе си. До момента, в който ще се наложи да се върне в страната си и да разбере, че е останал без други близки, освен един малък брат, обикалящ домовете за изоставени деца. Двамата ще тръгнат на едно пътуване в търсене на съкровище, което е незнайно какво и се намира незнайно къде. За да стигнат до извода, блеснал отдавна в съзнанието на хипитата, че е по важно да пътуваш, отколкото да пристигнеш.

„Баклава” откровено залага на метафората, понякога оголена и болезнена като зъбен нерв. Зрителят не може да не се запита, защо мъдрият старец, приличащ на слепия Омир, непрекъснато се взира в небето и птиците, а забавляващите се деца убиват птица, блъскайки я в стената. Защо проститутката, накарана да забавлява развратни политици, е облечена в народна носия и в края на епизода е гола, изнасилена /а може би мъртва?/. Защо изгоненото от дома си момиченце се разделя с единствената си любима кукла с думите „Ти не можеш да говориш!”

Великолепно заснет, с естествена актьорска игра /особено впечатляващи деца-актьори!/ и монтиран на моменти динамично и агресивно почти като видео-клип, „Баклава” наистина кара зрителят да се чувства объркан дали гледа игрално или документално кино. Да, в него са показани и престъпността, и насилието, и дрогата, и проституцията. Показана е и безпътицата на децата от домовете. Все истини, неудобни, срамни, обидни. Сигурно те са причинили спирането на филма – на кой властник или чиновник са му удобни такива истини. Но ето, че домовете за деца постепенно ги затварят. Дори само малко да е допринесъл за това, филмът, навремето загубил битката, сега печели войната.

„Баклава” не се гледа лесно, не е дъвка за очите. Няма подчертан по холивудски хепиенд, въпреки че режисьорът му заявява, че за него чашата винаги е полупълна. И внушението, че заради едно пътуване през зрели слънчогледи, заради присядане до заспалите бургаски солници в ленив следобед или заради магията да седиш с близък човек до нощен огън под голямо дърво, си струва на изтърпиш мръсотията на тежкия си живот, е може би основното в този филм.

Неделя, 10 Април 2011 10:21
BurgasNews.com

http://www.burgasnews.com/component/content/article/99-malka-novina/40606--baklava-rezhesht-no-neobhodim-kakto-povecheto-istini

Алексо Петров: "Баклава" е отражение на българската реалност!

Близо пет години скандалният и забранен за излъчване в България "Баклава" бе скрит от широката публика у нас. Показван на кино фестивали в Амстердам, Лондон, Ню Йорк, Карлови Вари, филмът най-сетне достигна и до своята официална премиера пред родните зрители, и то в пълната си режисьорска версия. Макар и само в рамките на Пътуващия фестивал за Алтернативно кино, лентата за "забравените деца на България", която разбуни духовете и заради която режисьорът Алексо Петров осъмна с обвинения за порнография и наемане на малолетни, ще бъде показана в София, Бургас, Варна, Сливен и Пловдив.

Митко Попов: Да започнем с това чувстваш ли се онеправдан сега - близо четири години след създаването на "Баклава", българските зрители най-сетне ще имат възможност да видят филма, макар и като част от пътуващия фестивал за Алтернативно кино? В този смисъл очакваш ли сериозен интерес към лентата?

Алексо Петров: Неизбежно е до известна степен да не се чувствам онеправдан. Не съм чувал някъде другаде по света да съдят режисьор, но очевидно и за това ни беше време да поставим рекорд в България. Добрата новина е, че Алексо Петров вече официално не е престъпник, от 28 февруари съм оправдан по всички обвинения и не съм международно издирван.

Колкото до очакванията ми, раздвоен съм. Дори и в момента има медийно затъмнение, хората сякаш ги е страх да говорят на тази тема и срещаме някаква невидима стена в опита да анонсираме премиерата, така че и това ще има своето влияние.

.: А не смяташ ли, че именно това, целият този шумен скандал, който се разрази около "Баклава" всъщност няма да се окаже и една положителна реклама и да привлече масовата публика на прожекциите?

Алексо Петров: Може би, ако филмът бе тръгнал по кината преди 4 години, когато и бе създаден, действително би имал подобен ефект. Сега обаче, сме почти забравени. Мога смело да заявя, че скандалът не бе планирана PR акция. Да, в крайна сметка случилото се помогна до известна степен – беше от полза за децата в "Баклава", за каузата, но колкото до съдбата на самия проект - той все още чака своето признание у нас. Дали ще го получи, само времето ще покаже.

.: Да се върнем малко назад. Разкажи ни малко за предисторията на филма - как възникна идеята, как подбрахте децата, които участват?

Алексо Петров: Всъщност идеята се роди преди доста години при едно пътуване във влак, при случайна среща с две деца от дом за сираци. После всичко се допълни от разказите им, но целият подтик да направя "Баклава" се появи след една катастрофа в Торонто. Един автомобил мина на червено и ме удари и единствено раницата, която носех на гърба ми, ме спаси. Лежах 6 месеца и тогава реших, че животът е прекалено кратък, за да отлагаш плановете си.

В крайна сметка си казах - дори и без пари и финансиране, ще дойда и ще реализирам този филм. Прибрах се в България, сценарият се поизчисти, направихме три кастинга в домове за сираци, после и в този в Бургас. А Христо, главният ни герой, сякаш съдбата го откри. Още първият път, когато отидох в сиропиталището, при влизането ми, той ме видя, посочи ме с пръст, после посочи и себе си. Приех го като знак от съдбата и действително не се подведох – оказа се неповторим талант, а и като персонаж е изключително достоверен, просто е самият себе си.

.: Казваш, че инцидентът е провокирал създаването на филма. Защо обаче реши да се насочиш към толкова сериозна и болезнена тема за българското общество?

Алексо Петров: Да, темата е засегната в "Баклава", но е редно да уточня, че не е основната в лентата. През 2007 г. медиите подведоха публиката, че става дума за един дом за сираци, в който някакви деца вършат ужасяващи неща. А историята всъщност е за един емигрант, който от дълги години не се е връщал в България, идва си, започва да търси брат си и същевременно вижда родината си с един нов, различен поглед. Можете да приемете филма като документална картина на това, което видях и аз самият, например, като имате предвид от колко дълги години живея извън граница.

.: Тоест: да уточним, че всъщност живееш в Канада от 2004 година, още от преди създаването на филма, а не както бе обявено преди време – че си избягал, защото съдебните власти те издирват?

Алексо Петров: Така е, живял съм в Гърция, Франция, а в Канада се установих от 2004 година. Знаеш ли, още от ученик изпитвах това чувство – да си емигрант в собствената си държава, просто това не бе мястото, държавата, в която бих искал да живея. И някак се съчетаваха тези две неща – между тези хора, които са избягали от родината си и тези, които искат да се върнат и да направят България едно по-добро място за живот, такова, каквото го виждат в мечтите си.

А колкото до обвиненията – просто това бе единственият начин този филм да бъде забранен, защото официално няма как да го сториш, дори и порнографските заглавия се разпространяват легално. По време на скандала, в който се говореше, че съм избягал, аз говорех с медиите по телефона, давах интервюта. За мен всичко бе една политическа поръчка и тези обвинения се отлагаха във времето, просто докато шумът утихне и вече никой не задава неудобни въпроси на институциите.

.: Защо избра точно това заглавие на филма? Влагаш ли някаква символика или пък скрита ирония в него?

Алексо Петров: "Баклава" е многопластов сладкиш. А също така е и препратка към един незабравим български филм - "Всичко е любов", в който един от героите, циганчето Коце (както се казва и нашият), разбива витрината на една сладкарница, сяда в тавата, преяжда с баклава и доволно заспива, а на сутринта така го хващат полицаите. Ето така този Коце се прероди и в нашия герой, който води сюжетната линия на филма.

.: Ако направим съпоставка между времето, в което снима филма и днес, смяташ ли, че България се е променила в положително или отрицателно отношение и конкретно – дали "Баклава" звучи достоверно?

Алексо Петров: До известна степен в онези години имаше някакъв положителен ефект. Хубавата страна на скандала бе, че хората разбраха за тези проблеми, институциите се раздвижиха, но в крайна сметка нищо не се промени основно в държавата. И днес е същото и мога да посоча конкретен пример – Христо, който изигра главния ни герой, пак е на улицата, проси, краде, води същия тежък живот, който имаше и тогава.

А специално за него ми обещаха от Агенцията за закрила на детето да го запишат на актьорски курсове, да му дадат шанс за нещо по-добро. Все пак някои от другите деца се развиха в положителна насока – едното момиче се занимава с класически танци, друго от момчетата учи в медицински колеж във Варна, но го постигнаха сами, без държавна помощ. На тях филмът успя да им помогне до някаква степен, но и днес у нас е валидно мотото, че човек трябва сам да си повярва, защото няма кой друг да го стори.

.: Ако перифразираме - както никой не повярва на "Баклава" ли?

Алексо Петров: Точно така. Съдбата на лентата е именно като на изоставено в дом дете. Първо има някакъв скандал, медиите започват да говорят и пишат за български филм, без да става дума за платени публикации и в следващия момент всички забравят за него. Ето – четири години по-късно "Баклава" сам търси своя път. Отвсякъде ни отказаха зали, разпространителите не искат и да чуят за него. За мен хората живеят в страх и ако има днес в България цензура – то тя е автоцензура. Страхът да кажеш истината и да покажеш и кажеш нещо различно от общоприетото.

.: Да приемем, че имаше възможност да се върнеш назад във времето. Би ли реализирал отново филма, като знаеш колко много проблеми ще възникнат в последствие?

Алексо Петров: На 100%. За мен той сякаш сам ме откри, защото имах няколко идеи за сценарий, а заснемането му бе същински ад. Всеки ден реализацията висеше на косъм, защото нито един от хората, които участваха в създаването му, не бе платен и те го правеха почти благотворително. Бяха различни схеми, уговорки, три месеца ходене по мъките, но въпреки това, мога да кажа, че си заслужаваше изцяло. Ето сега правим документален филм – "Баклавата", който пресъздава историята около създаването му – с интервюта и реакции на публиката от различни точки по света.

.: "Баклава" имаше своите прожекции на различни фестивали в Амстердам, Лондон, Ню Йорк, Карлови Вари. Как го прие публиката там?

Алексо Петров: Смея да твърде, че положително. В Амстердам например билетите за залата бяха продадени доста преди началото и се наложи дори да ни преместят в по-голяма. Там бе страхотна атмосфера, зрителите се впечaтлиха от музиката, балканското усещане, въобще не виждаха в него филм за България, а най-вече един изключително искрен филм. Имаше обаче и българи с доста отрицателни реакции. Например едно момче стана след една от прожекциите и пита – с какво право слагаш на това заглавие етикет "България"?! Но цялата тази дискусия, която се разгоря, ми даде крила да продължа да се боря да покажа "Баклава" у нас.

.: А доколко според теб, в България сме готови да приемем творци с различни виждания, алтернативно мислене? А и ти си един доста откровен режисьор?

Алексо Петров: Смятам, че у нас има почва и за различно, независимо кино – от този тип, който най-много се цени в чужбина. Време е и ние да тръгнем по този път, но все още вървим твърде бавно към Европа. И ако сами не го сторим, няма кой – химера е да мислим, че някой от държавата ще дойде и ще каже – ето ви средства, направете примерно един София Филм Фест за алтернативно кино.

.: В този смисъл, следиш ли развитието на българското кино в последните години?! Има ли филм, който да те е впечатлил?!

Алексо Петров: Знаеш ли, много е радостно, че се правят най-сетне родни продукции, че хората се връщат в киносалоните, но въпросът е и какво казват те, какво показват. Без да подценявам никое от новите заглавия, ми е малко тъжно, че няма филм, финансиран от държавата, който да показва нещо съвременно, реално, което се случва в момента в България.

Няма го човекът, истинският образ, този, на който да повярваш. Има измислени образи, които говорят в измислени ситуации - захаросани истории, филми за миналото, екшъни, но ми липсва усещането за реалност. И у нас има много млади хора с идеи, със сценарии, а аз съм сигурен как постепенно ще емигрират навън и ще започнат да правят това, което умеят най-добре, но извън родината си.

от Митко Попов, Avtora.com

http://www.avtora.com/news/2011/04/07/alekso_petrov_za_skandalniya_baklava

BAKLAVA в София и в Бургас !

8 Април 2011, 19 часа:
София, НДК, зала 11 /кино Люмиер/

9 Април 2011, 19 часа:
Бургас, Кукления Театър

ПЪТУВАЩ ФЕСТИВАЛ ЗА АЛТЕРНАТИВНО КИНО
представя българския кинорежисьор и продуцент Алексо Петров.

Програма:

„Баклавата: По света” (BaklavaTA: Around the World) (Канада, 2010) – документален, късометражен

„Персонажи от незавършени филми” (Personas of Unfinished Movies) (Канада, 2010)

„Запали!” (Light Up!) (Канада, 2009) – документален, късометражен

„Баклава” (Baklava) (Канада-България, 2007) – игрален
Последна прожекция в България!

В ролите: Николай Янчев, Христо Херун
Юри Ангелов, Красимир Кацаров, Асен Лозанов
Павел Дойчев, Коста Ажрамов, Георги Костадинов, Иво Найденов
Яна Михайлова, Тошко Гарделев, Цанко Петров


След прожекциите ще има дискусия с Алексо Петров и филмовия екип създал „Баклава”.
Info: 0895 086 625, Email: hotimail@yahoo.com

http://www.facebook.com/event.php?eid=201464109874379#!/event.php?eid=201464109874379

8 Април 2011, 19 часа:
София, НДК, зала 11 /кино Люмиер/

9 Април 2011, 19 часа:
Бургас, Кукления Театър