Току-що гледах "Баклава", филм на Алексо Петров. Досега бях чувал за
този филм, гледал откъси от него, признавам си, че дори съм лъгал, че
съм го гледал... Често лъжа по този начин – особено за филми. Човек с
професията и културата ми би трябвало да е изгледал всичко и да може да
го коментира. Тъй като много мразя да чувам: "еее.... как не си го
гледал този филм, да знаеш само....", предпочитам да излъжа и така да
избегна да слушам банализирани мнения... Признавам си това не заради
друго, ами защото преди 2 години, по време на запознаване ни, излъгах
самия Алексо, че съм гледал филма му и до ден-днешен ми е неудобно от
него, че го направих. А ми е неудобно, защото без да съм гледал филма
му, усетих, че аз съм негов съмишленик и не беше редно точно него да го
лъжа... Мисля, че той не ми повярва, но... неудобството си остава... И
двата ми филма третират същите теми и болки, които Алексо повдига с
БАКЛАВА. Между изродена политика, извратена култура, смазващ сблъсък
между чалга и фолклор, изгубена национална идентичност, измисляне на
фалшиви обществено-културни и национално-политически водачи, разни хора
се чувстват премазани, унищожени без значение дали са деца, сираци или
възрастни - клошари или човекоподобни сенки, обитаващи панелите, без
значение дали са цигани или българи... Всички са смазани... Особено съм
впечатлен от кадъра на очилатото момче в публиката на някакъв чалга
концерт. На сцената се веят знамена, майка с безкрайно празен поглед се
поклаща със заспалото си дете в ритъма, права сред всички останали, а
иззад телата им откриваме истинско извънземно – очилато момче, което
гледа с такова изумление, че е чак глупашко, недоразвито изражението
му. И може би е такъв наистина – недоразвит да възприеме лайната, които
са го обляли.
Този филм е портрет на боледуващата ни страна.
Всеки българин е като един малък вирус, пренасящ тази нейна тежка
болест. За съжаление "БАКЛАВА" не е достатъчен проект, за да събуди
нечие съзнание. Харесва ми, че Алексо се е осмелил да покаже кадри със
съдържание на "детска порнография", че е създал карикатурни образи,
прикрити зад сюрреалистични оправдания, които според мен са откровена
подигравка от негова страна – имам предвид кадъра със селянина Митьо,
който развежда гол мъж като куче и изглежда особено горд и съвсем в
стила му.
Не съм съвсем запознат с обвиненията, че Алексо е
използвал труда на малолетни и това е престъпление. Мнението ми е, че
децата, участвали във филма (главният герой и двама-трима от
второстепенните) са изживели най-хубавите мигове в живота им до този
момент и за това Алексо може да бъде поздравен от министъра на
социалните грижи и този на вътрешните работи едновременно. Самият аз
съм снимал социални кампании в домове в страната и знам за какво
престъпление става въпрос там... И Алексо не е част от това
престъпление. Той само ни разкрива малка част от резултатите на това
престъпление.
И още една силна сцена – самоубийството на
момиченцето, което беше изгонено от пияния си чалга-баща-полицай... Да
открия, че размазания труп е всъщност на възрастна жена носи смисъла на
филма. "БАКЛАВА" има един смисъл за мен е и той е, че ние самоубиваме
децата си и отнемаме правото им да пораснат и изживеят животите си
пълноценно. Те скачат с неразбираща усмивка, след като сме ги смазали с
простотия, чалга, телевизия, прекарват няколко кратки мига – живота им –
в неосъзнато пропадане, за да се размажат на асфалта пред панелния им
блок, вече стари.... и непроумяли.
Най-после мога да кажа на
Алексо, че съм гледал филма му, че се радвам, че го познавам и че
очаквам да ми се обади щом е наоколо, за да се видим. Браво!
Ясен Григоров via Facebook
Няма коментари:
Публикуване на коментар