BAKLAVA: BLOG

Baklava win an Award at the 30th Golden Rose film festival, Varna 2011

2011-10-27T03:00:00.005-04:00

Баклава с награда на "Златна Роза" 2011

2011-10-27T02:40:00.003-04:00

За находчивото, белязано с таланта и чувството за художествена мярка ангажиране на практически целия богат арсенал от кинематографическите изразни средства (от композицията на кадъра и играта с крупностите и ракурса, през каданса, монтажа и мишунга) за създаване на нова, плътна авторова екранна действителност, при това в дебютен филм

Наградата на Факултета по журналистика и масова комуникация при Софийския университет "Свети Климент Охридски"

"Горчивата чаша",

която се присъжда за принос в развитието на съвременния филмов език

на 30 Фестивал на българския игрален филм "Златната Роза", Варна 2011, се присъжда на филма "БАКЛАВА"

в лицето на сценариста и режисьора Алексо Петров.

Варна, 13.10.2011

Baklava in competion @ 30-th Festival of Bulgarian Film "Golden Rose"

2011-10-02T04:27:00.005-04:00

Baklava was selected in the competition of the official program of the 30^thfilm festival of Bulgarian Cinema “Golden Rose” -Varna.

For more info, trailers and schedule visit:

http://www.facebook.com/GoldenRoseFestival

More details to be added here soon!

12 май 2011: прожекция на филма БАКЛАВА

2011-05-11T03:00:00.007-04:00

Скъпи приятели,
Имаме удоволствието да ви поканим на кинопрожекция на българския игрален филм „Баклава". Прожекцията ще се състои на

12 май 2011 г. в салона на кино „Влайкова” от 20:00 часа / ул. „ Цар Иван Асен ІІ” №11, София/,

в рамките на Пътуващ Фестивал за Алтернативно Кино.

http://www.facebook.com/event.php?eid=200263230014972&ref=ts
/фейсбук страница на събитието/

Алексо Петров: Бях готов да ме арестуват

2011-04-30T07:21:00.003-04:00

Алексо ПЕТРОВ, режисьор:

Бях готов да ме арестуват

Гордея се с филма „Баклава“. За да има изкуство, трябва да противостоиш на нещо

Алексо Петров е роден през 1973 г. в Димитровград. Завършва „Кинорежисура“ в Нов български университет и специализира „Сценаристика“ в Монреал. През 2004 г. се установява в Канада, където се ражда идеята за първия му пълнометражен филм „Баклава“, завършен през 2007 г. След публикация във в. „Бургас днес и утре“ на 3 януари 2008 г., в която се твърди, че филмът разпространява „кадри с откровено порнографско съдържание и вулгарно насилие с участие на деца”, прокуратурата се самосезира и започва проверка по случая. Впоследствие Алексо Петров е осъден да заплати глоба за наемането на малолетни деца на работа и обявен за международно издирване. Филмът се излъчва в България само веднъж, в рамките на фестивала „Любовта е лудост“, но е прожектиран в салони в Амстeрдам, Лондон и Ню Йорк. След дългогодишни перипетии, режисьорът пристигна в Бургас за премиерата на „Баклава“ в събота вечер и говори откровено за политическата демагогия, лицемерието на обществото, посткомунистическия кич и една костенурка.

- В продължение на три години всички бяха ужасени от филм, който не са гледали. Обществото се възмущаваше от „Баклава“, но не и от действителността, която не продължава само час и половина. Зловещо ли e окото на публичното лицемерие?

- С филма си коментирам точно това лицемерие, общоприетата с годините норма да вършиш нередни неща в дома си, а навън да се преструваш на невинен. „Баклава“ разказва за това, което се случва в България и за човека с главно „Ч“. Повечето български филми, да не кажа всички, с изключение „Източни пиеси“, са захаросани, фокусирани върху миналото или експлоатират някакъв холивудски модел. Но нека поставим въпроса по друг начин. Защо най-хомофобското общество на Балканите, след сръбското, което също така мрази турците и циганите, има за звезда един ром, травестит, гей и попфолк изпълнител едновременно? Като ударят две ракии всички танцуват на Азис, но като са трезви, псуват циганите по улиците. Това е типичното българско лицемерие, което чужденците не могат да си обяснят. Майкъл Пейлин, например, го спомена във филма си за България. Той е видял с очите си това, за което говори и, между другото, се заразил с хепатит, след като изпил един швепс в „Столипиново“. Тъй като това е единствената напитка, която екипът разпознал в лавката, всички си поръчали швепс, с изключение на шофьора.

- И все пак чалгата е фаворизирана.

- Мисля, че позицията на филма по този въпрос е ясна. Най-плашещото е, че чалгата стана държавна политика. Дори видни политически фигури лансират този модел на култура и възпитание. Не говоря за кючека, за музиката, а за ценностната система, към която се съотнася. Виждам това и в нашия герой Христо. Неговата мечта е да има много пари, златен часовник и „летен“ мерцедес. Такива са възпитаниците на интерната „Александър Георгиев Коджакафалията“. По времето, когато снимахме филма, тези деца бяха водени групово на концерти на „Пайнер“ на стадион „Черноморец“. Всички те знаеха чалга текстове наизуст, в които се пее за пари, коли, „ще ти пръсна задника“ и други подобни. И ги изпълняваха като нещо нормално. Докато виждам промяна у по-големите деца като Иво Найденов, то за Христо сякаш няма спасение. Обречен е да бъде сочен с пръст, да бъде тормозен, ако не е като останалите. Той има талант, а се затваря в себе си. Бяга от Дома, но попада на улицата бос и с цигара в устата, принуден да проси и краде. Христо едва говори правилен български и дори не знаеше значението на думата костенурка, не беше виждал костенурка, но знаеше как да псува.

- Сайтът, посветен на филма „Баклава“, съдържа и хронология на скандала. Началото му е поставено от публикацията на Петя Димитрова в „Бургас днес и утре“. Според нея филмът съдържа, цитирам, „кадри с откровено порнографско съдържание и вулгарно насилие с участие на деца”. Изказването й ви въвлече в тригодишен съдебен процес, който за щастие приключи във ваша полза. Какво ви отне този процес?

- Побеля ми косата, съпругата ми премина през нервна криза, родителите ми три години живяха в постоянен страх и си общувахме единствено чрез скайп.. Обаждаха ми се и приятели, подведени от невярната информация, че снимам порно, да ме питат как е възможно да правя подобни неща. Получавах заплахи по телефона и чрез имейли от някакви т. нар. „патриоти“, които искаха да ме пребият, защото съм излагал България. Истината е, че никой не знаеше как да реагира на „Баклава“, на проблемите, които поставя филмът.

- Къде научихте новината, че сте обвинен в разпространяване на порнографски материали с малолетни?

- Бях в Торонто и в началото си помислих, че се шегуват. Никога преди не бях чувал да съдят режисьор. Със сигурност има политическа поръчка, с цел да се прикрият истинските, големите проблеми и скандали. Мнозина се възползваха от този филм по един или друг начин, защото той беше интерпретиран като порно, но не просто порно, а порно с деца и то с деца сираци. Така поднесена темата се превърна в удобна за таблоидите.

- И все още продължават да ви питат дали се срамувате.

- Гордея се, не се срамувам. Гордея се, защото след тези прожекции се срещам с мислещи хора, които оценяват какво сме правили в продължение на пет години. Последното нещо, за което се замисляш, докато снимаш филм или рисуваш една картина, е какво ще си кажат хората. Проектът „Баклава“ ще продължи с книга и документален филм, които ще излязат скоро, за да разкажат цялата история по създаването на един ниско бюджетен алтернативен филм в България и приключението, което преживях, като се върнах в България след толкова време.

- Мислихте ли си, че никога вече няма да се върнете?

- Да, имаше и такива моменти. Дори възнамерявах да се срещам с родителите си в Гърция. Когато се върнах в България, всъщност не знаех, че заповедта е отменена и бях готов да ме арестуват. Никога не съм се укривал. Официалната версия беше, че не разполагат с адреса ми. Абсолютна демагогия! Всички имаха адреса и телефона ми, и въпреки това излезе един бургаски прокурор и заяви, че личността на режисьора е трудна за установяване, че съм избягал след започване на следствието и не мога да бъда открит, а после ме обявиха за международно издирване. А аз през цялото време не спирах да пътувам и никъде не съм усетил последствията от това „международно издирване“.

- Може ли да се каже, че „Баклава“ е представителен за посткомунистическия кич?

- Филмът е плод на времето, в което живеем. Колкото и да не ми се искаше, аз капитулирах пред филма, пред неговите изисквания. И в тази връзка ни бяха отправени забележки от кино специалисти, които считат, че филмът е с отслабена структура, че е прекалено фрагментиран. Но аз се радвам, че „Баклава“ е близък до реалността. Самата структура е резултат от моята искреност. Бих могъл да спазвам канони, да имитирам някой режисьор и да направя стилен филм. Това не е трудно, защото има правила, които да следваш, но предпочитам да остана верен на себе си, на това, което чувствам по време на писането, снимките и монтажа.

- Кои бяха най-трудните моменти в снимачния процес? Имаше ли сцени, за които актьорите не бяха готови?

- Когато актьорът Юри Ангелов, сега един от най-върлите защитници на филма, разбра, че трябва да се целува с мъж, изчезна за два дни. Търсихме го в с. Фазаново, той живее като отшелник там, и най-накрая го намерихме чрез един общ приятел от София. Юри се появи на третия ден и каза, че е преживял депресивен епизод, но на снимките продължаваше да пита: „Наистина ли трябва да го целувам в устата?“. Аз трябваше да му обясня цялата сцена отново и след като направихме кадъра, той изпи няколко бири и дълго плю. Иво Найденов направи нещата от първия дубъл, но първоначално всички се страхува от него, тъй като се палеше много лесно и гледаше враждебно всички. А Корнелия и Христо са гаджета от 4-годишни. Те правят извън кадър това, което правят и в кадър: целуват се, държат се за ръка и всички възпитатели от дома знаят за тяхната „връзка“...

- „Баклава“ започва с препратка към началото на „Европа“ на датския режисьор Ларс фон Трир, в който гласът на хипнотизатора ни отвежда в Европа. Във вашия филм гласът ни извежда от Европа. Според общоприетите представи в Европа е по-лесно, отколкото извън нея. Но кой път е по-труден?

- И двата пътя са трудни. След като завърших гимназия през 1992 г., опитвах да емигрирам последователно в Гърция, Франция и Германия. Имал съм какви ли не премеждия, за да се установя някъде, но така и не успях. Връщаха ме, отказваха ми визи и накрая останах в Канада, след като получих стипендия в Монреал през 2004 г. Обратният път към България също не е никак лесен. Още от летището се сблъскваш със забравени български миризми и „любезности“. Трудно е да се решиш да се върне за по-дълго.

- Какво си казахте, когато решихте да направите „Баклава“? Защо трябваше да направите точно този филм?

- През 2005 г. пресичах улицата на колело и бях блъснат от бяла кола, която не спря на червено. Когато се събудих, бях на земята, проснат по гръб върху раницата си. По-късно лекарите ми казаха, че именно раницата е спасила гръбнака ми. Шест месеца се възстановявах и в един момент си казах, че цял живот искам да направя пълнометражен филм, а ако чакам за субсидия, мога да чакам с години. Не исках да ставам послушник на някой режисьор и да влизам в игри и клики, за да ми дойде реда за субсидия. Това би ме изхабило. А и във всеки един момент може да ми се случи отново това, което ми се случи – да съм на косъм от смъртта или вече да не съм тук. Прегледах тефтера си с идеи и помислих какво мога да направя с малко пари и така почна всичко.

- Мислите ли, че липсата на критическа дистанция пречи на възприемането на филма?

- Не. Филмите, които изглеждат различни сега, са били различни и тогава, когато са ги правили. Имали са трудна съдба, не са били приемани веднага. Заради първите си филми, Луис Бунюел е бил замерван с яйца, хвърляли са камъни по витрините на местата, където са били прожектирани. Различната гледна точка и искреният филм в частност винаги са имали противници, но както казва Годар, няма изкуство, ако не противостоиш на нещо.

Красимира Джисова

в. "ЧЕРНОМОРСКИ ФАР" Бургас, 11 април 2011

..

За „Баклава“, правото, морала, естетиката и за нас

2011-04-30T07:00:00.004-04:00

Светла Енчева, svetlaen.blogspot.com , за списание Обектив на Български Хелзински Комитет

8 април 2011 г., вечерта, кино „Люмиер“. Залата за 300 души е пълна около две трети (или малко повече) с преобладаващо млади хора, дошли да гледат режисьорската (нецензурирана) версия на филма „Баклава“. Сред зрителите виждам поети, радиоводеща, правозащитник, хора, с които съм се засичала по антирасистки и други граждански инициативи. Видимо няма такива, дошли с нагласата да гледат порно. Нито реакциите на публиката по време на и след прожекцията свидетелстват за подобна нагласа.

Там е и режисьорът на „Баклава“ Алексо Петров, който беше обявен за национално и международно издирване в началото на 2008 г. Без белезници. Към него не се спускат полицаи, за да го арестуват. Причината е, че заповедта за издирване ненадейно се оказала отменена. Толкова тихо, колкото шумно беше издадена. Дори „издирваният“ (който през цялото време не криеше, че живее в Канада) не разбрал.

През 2008 г. срещу Алексо Петров бяха заведени две дела. Първото дело е за това, че е снимал деца, без да вземе разрешение от Областна дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас. Отговорност му се търси за седем деца, въпреки че във филма участват повече. Второто дело е за създаване и разпространение на произведение с порнографско съдържание. Впрочем, въпреки че широко тиражираните обвинения срещу филма „Баклава“ са за детска порнография, обвинението е формулирано по-широко – за порнографско съдържание изобщо.

По отношение на първото дело е важно да се уточни, че „Баклава“ е нискобюджетен независим филм и авторите му не са плащали хонорари на участниците. Не са имали и тази финансова възможност. Вместо това са осигурявали храна на децата по време на снимките. И ако някому това се струва експлоатация на детски труд, добре е да си припомни, че

към 2007 г. „джобните“ на децата в домовете в България са 3 (три) лева. На месец!

И да си зададе въпроса дали евентуални хонорари биха отишли директно при децата, или у ръководството на дома.

За снимките са взети разрешения от родители, настойници, ръководството на дома за деца „Ал. Георгиев - Коджакафалията“ в Бургас, Агенцията за закрила на детето. За разрешение от Инспекцията по труда не е станало въпрос и логично – в случая липсва трудово правоотношение. Обратното би означавало да се иска разрешение и ако едно дете пее в хор, играе в училищна или читалищна театрална трупа, спортува и т.н.

В края на май 2009 г. Алексо Петров е осъден да плати по петстотин лева за всяко от седемте деца, за участието в снимките на които, според обвинението, не е взето разрешение от Инспекцията по труда. През юли 2010 г. Бургаският апелативен съд прекратява обвинението и отменя присъдата на първата инстанция – Бургаския районен съд.

Самото отменено решение на Бургаския районен съд е повече от любопитно. То може да бъде прочетено тук: http://87.126.64.46:8888/LegalActs/2010/N/03.16-31/03704509_56721810.htm. В него почти не се тематизира конкретният предмет на обвинението. Вместо това надълго и нашироко се раздават морални присъди относно съдържанието на филма: „филмът „Баклава” съдържа редица отделни сцени, които се идентифицират като неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, изобразява се и симулирани полови отношения между лица от различен пол“. Следва описание на съответните сцени, между които и такива, които дори не включват участието на деца, например:

„Разговорът на сутеньора с проститутката е придружен с нецензурирани изрази (псувни).“

„Сцената на продължителната целувка между двама униформени полицаи “ [1]

„Груповата сцена с участието на момичето в селските дрехи и мъжката компания.“

Стремежът на всяка цена да се заклейми морално филмът „Баклава“,

въпреки че това няма нищо общо с предмета на делото, препраща към по-дълбоки мотиви,

както на Бургаския районен съд, така и на инициаторите на обществената истерия около филма. Мотиви, които по същество нямат нищо общо с правото, нито дори със защитата на достойнството на децата. За тези мотиви ще стане дума по-долу. Не бива обаче да забравяме, че моралът и правото са две различни системи – докато моралът се отнася към вътрешни или общностни регулативи, правото почива на формални правила. Има множество видове морал, но никой от тях не би следвало да измества собствено юридическите мотиви в процеса на правораздаване.

Що се отнася до второто дело – това за създаване и разпространение на произведение с порнографско съдържание, фактът, че заповедта за издирване е отменена, кара създателите на филма да се надяват, че и този път присъдата ще бъде оправдателна. Надеждата им изглежда логична, но все пак бих изчакала решението на съда. Въпреки че, с изключение на една целувка с език, в целия филм няма експлицитни кадри на сексуални действия с деца. Нито с възрастни. Няма и показване на полови органи на деца (има сцена с гол мъж, но не в сексуален контекст). Затова логично две поредни експертизи излизат със заключение, че филмът не е порнографски.

Не бих изказала категорично предположение по отношение на бъдещата присъда обаче, защото българското законодателство дефинира порнографията по абсурден начин. Според Наказателния кодекс

„порнографски материал“ е „неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал,

В „Баклава“ България е представена в четири различни групи. Първата група, най-релефно и най-малко схематично представената, е тази на отхвърлените – изоставени деца, проститутки, джебчии, наркомани, хора, които емигрират нелегално, колкото да поживеят малко на Запад, докато ги хванат и върнат и т.н. Представителите на тази група може да са „отрепки“, но не се правят на това, което не са – способни са както на насилие и други „асоциални прояви“, така и на автентични човешки отношения. Могат да се забавляват пълноценно според собствената си мяра, макар и саморазрушително. Нямат кой знае какво бъдеще и перспективи, освен, в най-добрия случай, да си намерят малко местенце на уют. На моменти има проблеми със звука, сглобките между отделните сцени често пъти изобщо са спестявани. Но да очакваме от „Секс Пистълс“ музикалното съвършенство на „Пинк Флойд“ означава базисно неразбиране на същността на пънка. Задачата на пънка не е да демонстрира екзистенциални дълбини или висше майсторство, а да провокира. Нещо, в което „Баклава“ определено успява – дори повече, отколкото би се искало на авторите му.

който изобразява открито сексуално поведение. За такова се приема поведение, което изразява реални или симулирани полови сношения между лица от същия или различен пол, содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, или похотливо показване на половите органи на лице“. Ако симулираното изобразяване на полово сношение е порнография, то трябва да бъдат дадени под съд авторите на всички филми, в които има секс сцени. Което ще рече – авторите на повечето филми.

Лично за мен най-скандалното във филма не е прословутата сцена с груповия секс, интерпретирана от някои като изнасилване. (Отделен въпрос, че създателите му са прави, когато казаха на пресконференцията на 20 март, че ако се махнат тези кадри, филмът няма да пострада. Наистина няма да пострада.) Най-скандалното са две експлицитни сцени на убийство на „гръбначни“, както е актуално да се казва, животни (птици). Ако зависеше от мен, нямаше да ги има (филмът няма да пострада и без тях). Но това е природозащитен, а не правозащитен (в смисъла на права на човека), проблем.

Ала нека се върнем на въпроса:

какви са мотивите филмът „Баклава“ да бъде заклеймен на всяка цена?

„Баклава“ е филм, за който е трудно да се говори непредубедено – основно поради шума, който се вдигна покрай него и слуховете за детска порнография, но не само. Филмът предизвиква реакции на крайно неодобрение и на крайно одобрение.

Одобрението почива на разнообразие от аргументи, които могат да бъдат обединени основно в две групи – критика на реалността в България („филмът е отражение на реалността в България“, „филмът показва истината за политиката в България“ и т.н.) и естетически („хубав саундтрак“, „красиви сцени“, „напомня за Тарковски“ и т.н.). И в двата случая, естествено, става въпрос за определени ценности – било морални или политически, било естетически. Далеч съм от мисълта, че познанието, да не говорим за изкуството, би могло да бъде „отражение“ на реалността – и познанието, и изкуството разкриват гледни точки, зад които стои контекст – социален, културен, исторически. Като стилистика и послания филмът се оказва адекватен на определена група от преобладаващо млади хора. Тези хора имат изострени сетива за фалш и могат да оценят, когато актьорите, макар и непрофесионалисти, играят добре – живо и естествено (според мен играта е най-голямото предимство на „Баклава“, особено в сравнение с много други нови български филми, получили коя от коя по-ласкави рецензии от критиците). Те нямат доверие в политиката, но в същото време са социално чувствителни и са социализирани повече чрез видеоклипове, музика и визуални послания, отколкото чрез „големи разкази“. По време на прожекцията седях до по-възрастен приятел, който при цялото си добро желание изобщо не успя да хареса филма. Когато публиката се разсмя при сцената с целувката между двамата полицаи, приятелят ме попита: „А те защо се смеят“?

Неодобрението се изразява в аргументи от различно естество – от „неморалност“ до „ниска естетическа стойност“, като се мине през „филмът показва негативен образ на България“.

Обвиненията в „неморалност“ към филма „Баклава“ са свързани със сцените, които се определят като „неприлични“ и „скандални“, особено тези от тях, включващи деца. Излишно е да се дават примери с филми, включително и такива, придобили статут на класика, в които има секс сцени с деца и които никому не е хрумнало да обяви за „неморални“ и „порнографски“. Все пак допускам, че с натурализма си някои от сцените (а те действително не са много – става въпрос най-вече за една сцена), въпреки липсата на експлицитност, прехвърлят средния за нашите ширини (и не само) праг на поносимост.

По-сериозното ми предположение обаче е, че в случая възприемането на „Баклава“ като неморален е имплицитно свързано най-вече с „патриотичната“ критика към него – с това, че „филмът показва негативен образ на България“. В зависимост от контекста, в който са поставени, определени сцени могат да бъдат възприемани както като недопустими, така и като морално оправдани. Например филм като

„Време разделно“ съдържа множество натуралистични сцени на насилие,

но поради това, че е създаден с определена политическа задача и изразява и усилва дирижирани на висше равнище обществени настроения, въпросните сцени се възприемат като напълно уместни и дори необходими. Докато гледната точка на „Баклава“ е отрицание на „официалната“ система, която се представя като лицемерие, и е направен от гледна точна на отхвърлените от нея. Затова и позиция, която се идентифицира с „официалната“ гледна точка и нейните ценности, няма как да се припознае в такъв филм.

Критиките на естетическите качества на „Баклава“ не са непременно свързани с морално заклеймяване, понякога дори напротив. Отделен въпрос е каква практическа роля, независимо от намеренията на авторите си, играят те. Да се срива с високи художествено-експертни аргументи произведение, чийто автор е обявен за издирване и до което произведение широката публика няма достъп (подобни експертни критики се появиха още в началото на 2008 г.), ми се вижда, меко казано, неуместно. Когато един филм е обявен за вреден и опасен, да се твърди, че той, на всичко отгоре, и не струва, дава допълнителни аргументи за моралното и политическото заклеймяване на филма и на авторите му, въпреки че мотивите на експертната критика вероятно са чисто професионални. Ала това е лично мнение, с което не бих желала да ангажирам никого, освен себе си.

От една страна, към „Баклава“ има определена форма на свръх очаквания и свръх критичност, несъответни на „аршина“, с който се „мерят“ новите български филми като цяло, а от друга страна, досега няма опит за анализ на този филм, а само крайни оценки. Не съм кинокритик и не бих си позволила да правя сериозен анализ на филми, но смятам, че в степента, в която преценката предхожда разбирането, тя му вреди. Разбирането представлява връзка между мярата на разбиращия и мярата на разбираното, а не налагане на първото над второто. Затова бих желала да завърша с примерна скица на анализ на „Баклава“. Анализът би могъл да бъде и друг, професионален. Важното е да го има.

На първо място, „Баклава“ е емигрантски филм. Убедена съм, че

разбирането на различни емигрантски гледни точки към България е полезно за саморазбирането ни

Гледната точка на филма е тази на разочарован от България сравнително млад емигрант, който е емигрирал не по икономически причини, а защото не е намерил подходящо поле за професионално развитие и/или среда, в която да се чувства в „свои води“. Който вижда в България чалга, политическо лицемерие, който се чувства отхвърлен от „системата“. За сравнение, „Дзифт“ е филм на емигрант от друго поколение, социализиран по времето на социализма, чието посттоталитарно разочарование се изразява по различен начин – настоящето се схваща като съдбоносно обхванато от пипалата на миналото. А „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ също е „емигрантски филм“, но от гледна точка на една коренно различна емиграция, която почти не помни България и я възприема носталгично-идеализирано, с „Я кажи ми, облаче ле бяло“ на уста – тя прилича на Копривщица или Стария Пловдив, в нея няма грозота, панелки, корупция или фалш.

Втората група е преобладаващата част от обществото. Представителите й са простаци, които слушат чалга, гледат телевизия по потник с ракийка и салатка и тероризират децата си (които, поради това, минават в първата група... или не оцеляват).

Третата група са политиците. Техните цели са по дефиниция користни, те се интересуват основно от парите на избирателите. Преструват се, че между тях има някакви различния, а всъщност са не само еднакви, а и са в комбина. И притежават всички лоши качества на първата група (наркотици, проституция и т.н.), но, за разлика от представителите й, са лицемери.

Четвъртата група, която най-трудно се забелязва, е тази на дребните хубави неща. На познатите и непознатите, които се отзовават да помогнат. На красотата и на способността да си представяш света приказно и да го живееш като приказка. Именно на това се дължи ведро-топлото впечатление, което оставя филмът като цяло.

Разбира се, подобен поглед към България е схематичен и в значителна степен едноизмерен, но авторите на филма едва ли са си поставяли за цел да постигат психологическа дълбочина. От него са „изпуснати“ немалко социални групи, например тази на интелектуалците и на представителите на високата художествена критика.

Филмът „Баклава“ е пънк – и като нагласа, и като изпълнение.

На моменти има проблеми със звука, сглобките между отделните сцени често пъти изобщо са спестявани. Но да очакваме от „Секс Пистълс“ музикалното съвършенство на „Пинк Флойд“ означава базисно неразбиране на същността на пънка. Задачата на пънка не е да демонстрира екзистенциални дълбини или висше майсторство, а да провокира. Нещо, в което „Баклава“ определено успява – дори повече, отколкото би се искало на авторите му.

[1] Необходимо е да се обърне внимание на хомофобската интуиция на Бургаския районен съд – самият факт на целувка между мъже, пък и полицаи, се смята за „несъвместим с обществения морал“.

Светла Енчева, списание "Обектив",

Официален сайт на Българския хелзинкски комитет

Христо от “Баклава” още е в дома, пак бяга от училище

2011-04-30T06:33:00.011-04:00

3 години след скандала с филма "Баклава" неговият режисьор за първи път се връща в България от Канада и разказва за създаването на лентата. Алексо Петров се решава да премине отново границата заради влошеното здраве на възрастния си баща. Признава, че се е опасявал от арест още при влизането в страната. Две дела бяха образувани срещу него през февруари 2008 г. По първото - за наемане на деца за снимките от бургаския дом за сираци "Александър Георгиев-Коджакафалията" без необходимите документи, Петров накрая бе оправдан, макар че първата инстанция му наложи финансови санкции. Второто разследване е за наличието на елементи с порнографско съдържание в лентата и все още продължава. Именно по него Петров бе разпитван. Прокурор Андрей Червеняков обаче заяви, че не може да обяви предварително заключителната си теза. "Баклава" се показа за първи път у нас на 8 април от 19 ч в кино "Люмиер" в столицата (НДК). На 9 беше прожекцията в Бургас, във Варна - на 10. Предстоят в Сливен и Пловдив. Ще бъдат излъчени още няколко произведения на режисьора, който през последните години живее в Канада. Алексо Петров е завършил кинорежисура в Нов български университет в класа на Мариана Евстатиева-Биолчева. Бил е режисьор на известното преди време тв предаване "Тутурутка".

С Алексо Петров разговаря Диана Саватева:

- Г-н Петров, не е ли рисковано да покажете "Баклава"? Или смятате, че след толкова скандали филмът ще предизвика по-голям интерес?

- Хората имат погрешна представа за този филм. 90% от тези, които са говорили за него, не са го гледали. Странно ми е как тогава го осъждат. Ще имаме дискусия след филма, така че ще се радвам да отговоря на всички въпроси.

- Какво не разбраха хората?

- Лентата изпълни целите си още преди да бъде показана. Най-важното - вдигнаха месечните на децата от дома "Александър Георгиев-Коджакафалията" от 3 на 30 лв. Значи десетократно. Създаде се парламентарна комисия, започна да се говори за този проблем. В крайна сметка хората осъзнаха, че тези домове за сираци ги има и трябва нещо да се направи за тях.

Оттук нататък вече трябва да се види филмът. Защото едно отрицателно мнение може да се е изградило от някакви секунди в трейлърите, които далече не са самият филм. Той е час и половина... Минаха 3 години от скандала, а снимките са от лятото на 2006-а - децата пораснаха и някои от тях вече не са в дома.

- Знаете ли историята на вашите герои?

- Главният герой Христо Хeрун още е в дома, той е редовно по улиците, бяга от училище, цяло лято е навън. Поддържам връзка с едно от другите по-големи момчета и то ми ги казва тези неща - чуваме се, по интернет си пишем. Единият от по-големите пък - Георги, създаде формация за танци.

Децата се радваха през цялото време, когато бяха с нас. После в медиите излезе така, сякаш те са били едва ли не тормозени. Въобще нямаше такова нещо. Дори в някои моменти те самите бягаха от училище, за да дойдат да гледат снимките.

Христо Херун / Коце /

- Очаквахте ли чак такъв скандал?

- Не, въобще. Малък екип, нискобюджетен филм, първи мой пълнометражен филм. Дойдохме 10 човека тук просто да снимаме.

- Как мина разпитът ви в полицията преди дни?

- За първи път давам официално показания. Информацията не е нещо ново, дори не бях с адвокат. Иначе, докато бях в Канада, каквото съм могъл, съм го казвал чрез адвоката си. По имейл съм писал, по медии съм се изказвал, исках да помогна на тази проверка.

- Как приемате твърдението, че има порнографски елементи в лентата?

- Като пълен абсурд. Порнографско по света означава нещо, което възбужда и поражда желание, а тук е по-скоро обратното - отблъскване и показване на грозната страна на тези неща. И се радвам, че професионалисти, които изготвиха експертизите, са единодушни, че няма такова нещо.

Ако можех, щях да покажа филма още преди 3 г., за да видят хората, че е изместен центърът на скандала. Защото скандалното е какво се случва с цялата тази система с изоставените деца, а то беше изместено върху определени кадри във филма, които въобще не са в центъра му.

- Но тези кадри съществуват, нали?

- Да, те са част от цялата картина. Но когато се изкарат извън нея, звучат по различен начин. Предполагам, че дори и във филма тези кадри може да стреснат някои хора. Обаче те затова са там - да стреснат, да подчертаят нещо, което знаем, че съществува, но се опитваме да не забелязваме.

- Защо "Баклава"?

- Като нещо, което е на пластове. И в същото време има една нишка от стар български филм за циганче, което разбило стъклото на сладкарница, влязло вътре и изяло една тава с баклава, обаче му се приспало и заспало в тавата и така го хванали полицаите. Пак е дете от дом.

- Как близките ви възприеха цялата тази история?

- Най-много те я изстрадаха. Защото аз съм отдалечен, научавам всичко от медии и телефонни разговори, докато те са тук. От Пазарджик съм, родителите ми живеят там. Баща ми по-спокойно гледаше на нещата, но имаше период, в който майка ми бе започнала да взема лекарства. Четири години не съм ги виждал.

- И все пак не сте ли преекспонирали фактите, за да привлечете общественото внимание?

- Има моменти, естествено, които сме преекспонирали, но това са реални случаи, не съм ги измислил - или съм ги видял, или са ми ги разказали. Целият сценарий стъпва на истории, които съм чул от възпитаници на домове, от приятели, с които съм се срещал. Всъщност първоначалният вариант претърпя няколко редакции.

- Как възникна идеята за "Баклава"?

- Всичко тръгна години преди началото. Пътувах във влак и се заговорих с едни момчета, които се оказаха от социални домове. Разказаха ми интересни неща. Аз започнах да се интересувам, в България направих няколко кастинга през 2003-2004 г.

През 2005-а започнах вече сериозно да работя по проекта, да се запознавам с материали, да говоря с други хора - от агенцията за закрила на детето, от Червения кръст... От БЧК - Бургас, ни помогнаха за кастингите в три дома - в село Сигмен и в бургаските "Ронкали" и "Коджакафалията".

В Сигмен имаше много талантливи деца, но там затвориха дома няколко седмици след нашия кастинг. След това се насочих към "Коджакафалията". Бившият вече директор ми препоръча няколко деца. Каза ми какви документи се изискват, уредихме ги за няколко седмици и чак тогава започнахме работа по филма. Имашеабсолютно всичко, което изискаха от дома, от агенцията за закрила на детето и от регионалната инспекция, например декларация от родител или настойник завсяко дете.

Бях обявен за издирване и дори когато дойдох сега, имах готовността да бъда задържан на границата. Аз се върнах на 1 март, а ден преди това - на 28 февруари, е отменена мярката. Не знам как точно е станало.

Алексо /вляво/ и Иво Найденов / Коча / - вдясно

- Кой е Алексо Петров?

- Нормален човек съм, малко идеалист. Вярвам, че България може да се промени стъпка по стъпка. И се радвам, че много хора ме подкрепят, получавам постоянно имейли, в които се разказват истории за следващи филми. Те едва ли не гледат на мен като на журналист, въпреки че аз не съм такъв и филмът, макар че има много документални кадри, е художествен.

- С какво се занимавахте през тези три години?

- Живея в Торонто. Най-доброто е, че като си извън България, имаш време да погледнеш отстрани. Следващият проект, който ще снимам, пак е от наблюдения и пътувания в България. В Канада не мога да намеря тема, която ми е достатъчно близка, за да зарежа всичко и да снимам. Тук мога да си позволя да направя това, което искам. Иначе имам компания и произвеждам видеопродукция.

- Как стигнахте до Канада?

- Първо минах през Гърция, Франция, Германия и чак накрая ми се усмихна късметът. Бяха доста гастарбайтерски истории, чакане на визи...

- Към какво се стремите - документалистика, която да действа като токов удар, към художествена интерпретация, която да е по-касова, или имате свой модел?

- "Касово" за България е трудно да се каже. За разпространение на направен на български филм навън пък е несериозно да се говори. Аз просто експериментирам с жанровете от години и в игралната форма вкарвам документални елементи, които стряскат и са истински. Те се и различават от българското кино, в което има една театралност... Предпочитам колажа от жанрове.

- Възможна ли е "Баклава 2" с героите от първата част?

- Не точно "Баклава 2", но все пак с някои от актьорите да направя следващ филм. Вероятно този план ще пропадне поради чисто административни пречки. Затова предпочитам да работя с деца, които вече не са в дома.

- Това, което се случи, ще отвори или ще затвори повече врати занапред?

- В работата с институциите е трудно, вече на много места хората се плашат от тази отрицателна кампания. Но е по-добре, отколкото да останеш незабелязан. Просто темите, които се отнасят до реалността, никой не ги прави в България. Филмите, финансирани от държавата, или говорят за миналото, или са някакви фиктивни истории.

Понеделник, 11-ти Април 2011, Диана Саватева , 24 часа

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=851546

„Баклава” – режещ, но необходим. Както повечето истини.

2011-04-18T14:03:00.003-04:00

„Баклава” все пак се показа на бургаски екран. В неподготвена за прожекции зала, върху зле опънат екран, пред немногобройна публика филмът показа защо алтернативното кино никога няма да умре. Спиран навремето с различни номера и хватки, забъркан в дела по обвинения в показване на детска порнография и проституция, направо забранен, той се оказа по-жив от очакванията на враговете си.

Алексо Петров /сценарист, режисьор, оператор и продуцент/ разказва наглед обикновената история на млад скиталец, шетащ по света в търсене на нещо, най-вероятно – на себе си. До момента, в който ще се наложи да се върне в страната си и да разбере, че е останал без други близки, освен един малък брат, обикалящ домовете за изоставени деца. Двамата ще тръгнат на едно пътуване в търсене на съкровище, което е незнайно какво и се намира незнайно къде. За да стигнат до извода, блеснал отдавна в съзнанието на хипитата, че е по важно да пътуваш, отколкото да пристигнеш.

„Баклава” откровено залага на метафората, понякога оголена и болезнена като зъбен нерв. Зрителят не може да не се запита, защо мъдрият старец, приличащ на слепия Омир, непрекъснато се взира в небето и птиците, а забавляващите се деца убиват птица, блъскайки я в стената. Защо проститутката, накарана да забавлява развратни политици, е облечена в народна носия и в края на епизода е гола, изнасилена /а може би мъртва?/. Защо изгоненото от дома си момиченце се разделя с единствената си любима кукла с думите „Ти не можеш да говориш!”

Великолепно заснет, с естествена актьорска игра /особено впечатляващи деца-актьори!/ и монтиран на моменти динамично и агресивно почти като видео-клип, „Баклава” наистина кара зрителят да се чувства объркан дали гледа игрално или документално кино. Да, в него са показани и престъпността, и насилието, и дрогата, и проституцията. Показана е и безпътицата на децата от домовете. Все истини, неудобни, срамни, обидни. Сигурно те са причинили спирането на филма – на кой властник или чиновник са му удобни такива истини. Но ето, че домовете за деца постепенно ги затварят. Дори само малко да е допринесъл за това, филмът, навремето загубил битката, сега печели войната.

„Баклава” не се гледа лесно, не е дъвка за очите. Няма подчертан по холивудски хепиенд, въпреки че режисьорът му заявява, че за него чашата винаги е полупълна. И внушението, че заради едно пътуване през зрели слънчогледи, заради присядане до заспалите бургаски солници в ленив следобед или заради магията да седиш с близък човек до нощен огън под голямо дърво, си струва на изтърпиш мръсотията на тежкия си живот, е може би основното в този филм.

Неделя, 10 Април 2011 10:21
BurgasNews.com

http://www.burgasnews.com/component/content/article/99-malka-novina/40606--baklava-rezhesht-no-neobhodim-kakto-povecheto-istini

Алексо Петров: "Баклава" е отражение на българската реалност!

2011-04-18T13:58:00.004-04:00

Близо пет години скандалният и забранен за излъчване в България "Баклава" бе скрит от широката публика у нас. Показван на кино фестивали в Амстердам, Лондон, Ню Йорк, Карлови Вари, филмът най-сетне достигна и до своята официална премиера пред родните зрители, и то в пълната си режисьорска версия. Макар и само в рамките на Пътуващия фестивал за Алтернативно кино, лентата за "забравените деца на България", която разбуни духовете и заради която режисьорът Алексо Петров осъмна с обвинения за порнография и наемане на малолетни, ще бъде показана в София, Бургас, Варна, Сливен и Пловдив.

Митко Попов: Да започнем с това чувстваш ли се онеправдан сега - близо четири години след създаването на "Баклава", българските зрители най-сетне ще имат възможност да видят филма, макар и като част от пътуващия фестивал за Алтернативно кино? В този смисъл очакваш ли сериозен интерес към лентата?

Алексо Петров: Неизбежно е до известна степен да не се чувствам онеправдан. Не съм чувал някъде другаде по света да съдят режисьор, но очевидно и за това ни беше време да поставим рекорд в България. Добрата новина е, че Алексо Петров вече официално не е престъпник, от 28 февруари съм оправдан по всички обвинения и не съм международно издирван.

Колкото до очакванията ми, раздвоен съм. Дори и в момента има медийно затъмнение, хората сякаш ги е страх да говорят на тази тема и срещаме някаква невидима стена в опита да анонсираме премиерата, така че и това ще има своето влияние.

.: А не смяташ ли, че именно това, целият този шумен скандал, който се разрази около "Баклава" всъщност няма да се окаже и една положителна реклама и да привлече масовата публика на прожекциите?

Алексо Петров: Може би, ако филмът бе тръгнал по кината преди 4 години, когато и бе създаден, действително би имал подобен ефект. Сега обаче, сме почти забравени. Мога смело да заявя, че скандалът не бе планирана PR акция. Да, в крайна сметка случилото се помогна до известна степен – беше от полза за децата в "Баклава", за каузата, но колкото до съдбата на самия проект - той все още чака своето признание у нас. Дали ще го получи, само времето ще покаже.

.: Да се върнем малко назад. Разкажи ни малко за предисторията на филма - как възникна идеята, как подбрахте децата, които участват?

Алексо Петров: Всъщност идеята се роди преди доста години при едно пътуване във влак, при случайна среща с две деца от дом за сираци. После всичко се допълни от разказите им, но целият подтик да направя "Баклава" се появи след една катастрофа в Торонто. Един автомобил мина на червено и ме удари и единствено раницата, която носех на гърба ми, ме спаси. Лежах 6 месеца и тогава реших, че животът е прекалено кратък, за да отлагаш плановете си.

В крайна сметка си казах - дори и без пари и финансиране, ще дойда и ще реализирам този филм. Прибрах се в България, сценарият се поизчисти, направихме три кастинга в домове за сираци, после и в този в Бургас. А Христо, главният ни герой, сякаш съдбата го откри. Още първият път, когато отидох в сиропиталището, при влизането ми, той ме видя, посочи ме с пръст, после посочи и себе си. Приех го като знак от съдбата и действително не се подведох – оказа се неповторим талант, а и като персонаж е изключително достоверен, просто е самият себе си.

.: Казваш, че инцидентът е провокирал създаването на филма. Защо обаче реши да се насочиш към толкова сериозна и болезнена тема за българското общество?

Алексо Петров: Да, темата е засегната в "Баклава", но е редно да уточня, че не е основната в лентата. През 2007 г. медиите подведоха публиката, че става дума за един дом за сираци, в който някакви деца вършат ужасяващи неща. А историята всъщност е за един емигрант, който от дълги години не се е връщал в България, идва си, започва да търси брат си и същевременно вижда родината си с един нов, различен поглед. Можете да приемете филма като документална картина на това, което видях и аз самият, например, като имате предвид от колко дълги години живея извън граница.

.: Тоест: да уточним, че всъщност живееш в Канада от 2004 година, още от преди създаването на филма, а не както бе обявено преди време – че си избягал, защото съдебните власти те издирват?

Алексо Петров: Така е, живял съм в Гърция, Франция, а в Канада се установих от 2004 година. Знаеш ли, още от ученик изпитвах това чувство – да си емигрант в собствената си държава, просто това не бе мястото, държавата, в която бих искал да живея. И някак се съчетаваха тези две неща – между тези хора, които са избягали от родината си и тези, които искат да се върнат и да направят България едно по-добро място за живот, такова, каквото го виждат в мечтите си.

А колкото до обвиненията – просто това бе единственият начин този филм да бъде забранен, защото официално няма как да го сториш, дори и порнографските заглавия се разпространяват легално. По време на скандала, в който се говореше, че съм избягал, аз говорех с медиите по телефона, давах интервюта. За мен всичко бе една политическа поръчка и тези обвинения се отлагаха във времето, просто докато шумът утихне и вече никой не задава неудобни въпроси на институциите.

.: Защо избра точно това заглавие на филма? Влагаш ли някаква символика или пък скрита ирония в него?

Алексо Петров: "Баклава" е многопластов сладкиш. А също така е и препратка към един незабравим български филм - "Всичко е любов", в който един от героите, циганчето Коце (както се казва и нашият), разбива витрината на една сладкарница, сяда в тавата, преяжда с баклава и доволно заспива, а на сутринта така го хващат полицаите. Ето така този Коце се прероди и в нашия герой, който води сюжетната линия на филма.

.: Ако направим съпоставка между времето, в което снима филма и днес, смяташ ли, че България се е променила в положително или отрицателно отношение и конкретно – дали "Баклава" звучи достоверно?

Алексо Петров: До известна степен в онези години имаше някакъв положителен ефект. Хубавата страна на скандала бе, че хората разбраха за тези проблеми, институциите се раздвижиха, но в крайна сметка нищо не се промени основно в държавата. И днес е същото и мога да посоча конкретен пример – Христо, който изигра главния ни герой, пак е на улицата, проси, краде, води същия тежък живот, който имаше и тогава.

А специално за него ми обещаха от Агенцията за закрила на детето да го запишат на актьорски курсове, да му дадат шанс за нещо по-добро. Все пак някои от другите деца се развиха в положителна насока – едното момиче се занимава с класически танци, друго от момчетата учи в медицински колеж във Варна, но го постигнаха сами, без държавна помощ. На тях филмът успя да им помогне до някаква степен, но и днес у нас е валидно мотото, че човек трябва сам да си повярва, защото няма кой друг да го стори.

.: Ако перифразираме - както никой не повярва на "Баклава" ли?

Алексо Петров: Точно така. Съдбата на лентата е именно като на изоставено в дом дете. Първо има някакъв скандал, медиите започват да говорят и пишат за български филм, без да става дума за платени публикации и в следващия момент всички забравят за него. Ето – четири години по-късно "Баклава" сам търси своя път. Отвсякъде ни отказаха зали, разпространителите не искат и да чуят за него. За мен хората живеят в страх и ако има днес в България цензура – то тя е автоцензура. Страхът да кажеш истината и да покажеш и кажеш нещо различно от общоприетото.

.: Да приемем, че имаше възможност да се върнеш назад във времето. Би ли реализирал отново филма, като знаеш колко много проблеми ще възникнат в последствие?

Алексо Петров: На 100%. За мен той сякаш сам ме откри, защото имах няколко идеи за сценарий, а заснемането му бе същински ад. Всеки ден реализацията висеше на косъм, защото нито един от хората, които участваха в създаването му, не бе платен и те го правеха почти благотворително. Бяха различни схеми, уговорки, три месеца ходене по мъките, но въпреки това, мога да кажа, че си заслужаваше изцяло. Ето сега правим документален филм – "Баклавата", който пресъздава историята около създаването му – с интервюта и реакции на публиката от различни точки по света.

.: "Баклава" имаше своите прожекции на различни фестивали в Амстердам, Лондон, Ню Йорк, Карлови Вари. Как го прие публиката там?

Алексо Петров: Смея да твърде, че положително. В Амстердам например билетите за залата бяха продадени доста преди началото и се наложи дори да ни преместят в по-голяма. Там бе страхотна атмосфера, зрителите се впечaтлиха от музиката, балканското усещане, въобще не виждаха в него филм за България, а най-вече един изключително искрен филм. Имаше обаче и българи с доста отрицателни реакции. Например едно момче стана след една от прожекциите и пита – с какво право слагаш на това заглавие етикет "България"?! Но цялата тази дискусия, която се разгоря, ми даде крила да продължа да се боря да покажа "Баклава" у нас.

.: А доколко според теб, в България сме готови да приемем творци с различни виждания, алтернативно мислене? А и ти си един доста откровен режисьор?

Алексо Петров: Смятам, че у нас има почва и за различно, независимо кино – от този тип, който най-много се цени в чужбина. Време е и ние да тръгнем по този път, но все още вървим твърде бавно към Европа. И ако сами не го сторим, няма кой – химера е да мислим, че някой от държавата ще дойде и ще каже – ето ви средства, направете примерно един София Филм Фест за алтернативно кино.

.: В този смисъл, следиш ли развитието на българското кино в последните години?! Има ли филм, който да те е впечатлил?!

Алексо Петров: Знаеш ли, много е радостно, че се правят най-сетне родни продукции, че хората се връщат в киносалоните, но въпросът е и какво казват те, какво показват. Без да подценявам никое от новите заглавия, ми е малко тъжно, че няма филм, финансиран от държавата, който да показва нещо съвременно, реално, което се случва в момента в България.

Няма го човекът, истинският образ, този, на който да повярваш. Има измислени образи, които говорят в измислени ситуации - захаросани истории, филми за миналото, екшъни, но ми липсва усещането за реалност. И у нас има много млади хора с идеи, със сценарии, а аз съм сигурен как постепенно ще емигрират навън и ще започнат да правят това, което умеят най-добре, но извън родината си.

от Митко Попов, Avtora.com

http://www.avtora.com/news/2011/04/07/alekso_petrov_za_skandalniya_baklava

BAKLAVA в София и в Бургас !

2011-04-02T07:44:00.004-04:00

8 Април 2011, 19 часа:
София, НДК, зала 11 /кино Люмиер/

9 Април 2011, 19 часа:
Бургас, Кукления Театър

ПЪТУВАЩ ФЕСТИВАЛ ЗА АЛТЕРНАТИВНО КИНО
представя българския кинорежисьор и продуцент Алексо Петров.

Програма:

„Баклавата: По света” (BaklavaTA: Around the World) (Канада, 2010) – документален, късометражен

„Персонажи от незавършени филми” (Personas of Unfinished Movies) (Канада, 2010)

„Запали!” (Light Up!) (Канада, 2009) – документален, късометражен

„Баклава” (Baklava) (Канада-България, 2007) – игрален
Последна прожекция в България!

В ролите: Николай Янчев, Христо Херун
Юри Ангелов, Красимир Кацаров, Асен Лозанов
Павел Дойчев, Коста Ажрамов, Георги Костадинов, Иво Найденов
Яна Михайлова, Тошко Гарделев, Цанко Петров

След прожекциите ще има дискусия с Алексо Петров и филмовия екип създал „Баклава”.
Info: 0895 086 625, Email: hotimail@yahoo.com

http://www.facebook.com/event.php?eid=201464109874379#!/event.php?eid=201464109874379

8 Април 2011, 19 часа:
София, НДК, зала 11 /кино Люмиер/

9 Април 2011, 19 часа:
Бургас, Кукления Театър

BaklavaTA: Around The World, part I: Amsterdam

2011-03-29T13:45:00.005-04:00

Подариха BAKLAVA на Цветанов

2011-03-21T19:10:00.008-04:00

Link към оригиналната статия

Екипът на филма „Баклава“ търси подкрепа за разпространението на лентата, след като Бургаският окръжен съд прекрати делото срещу режисьора Алексо Петров, а двете експертизи, направени по поръчка на прокуратурата, излизат със заключението, че в лентата няма порнография. Продуцентите се срещнаха вчера с медиите, за да отправят призив за намиране на разпространител в България. Копродуцентът Пенко Русев подари на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов копие от филма. „Радостен съм, че съм отново тук и мога да представя филма пред българска публика “, коментира Алексо Петров. Засега усилията са съсредоточени към показването на „Баклава“ на голям екран. „Ще ми се страхът към филма да отпадне. Големите разпространители - „ Александра“ и „Профилмс“, към които ние се обърнахме за партньорство, ни отказаха да разпространяват филма с мотива , „че той не е комерсиален“, уточни Пенко Русев. По думите му, филмът е най-търсен в интернет, като вече се е стигнало и до куриоза, че в мрежата се разпространява фалшива 20-минутна кратка версия на „Баклава“.
Авторите признават, че искат всички средства и приходи от „Баклава“ да бъдат реинвестирани в следващия проект на Алексо Петров.

БТА за пореден път доказа, че в България има цензура!

2011-03-21T09:30:00.007-04:00

БТА за пореден път доказа, че в България има цензура.

Информацията за пресконференцията на създателите на филма „Баклава” беше цензурирана.

Подаденото съобщение от редакция „Вътрешна информация” на БТА до медиите не съдържаше обявената в сайта в „Пресклуб” пресконференция на Баклава.

Не знаем дали това е личен избор /авто-цензура / на редактор на БТА или е заповед от страна на директора, но факта е че заплатихме 288 лева за услугата, която не бе изпълнена коректно от страна на „Вътрешна редакция”.

CENSORSHIP IN BULGARIA

Bulgarian National information Agency - BTA, hides information about the press conference with the creators of the film BAKLAVA from the list of upcoming events that sends to all Bulgaria medias...

4 години по-късно: факти и цифри

2011-03-17T04:35:00.025-04:00

Проектът Баклава: факти и цифри

Януари 2006 - Канадската филмова компания LOST VULGAROS започва подготовка по осъществяването на пълнометражния филмов проект BAKLAVA.

Дадено е началото на блога на проекта, който съществува и до момента.

Февруари 2006 –Продуцентска къща Две и Половина се включва като копродуцент във филмовия проект. Филмът ще бъде сниман и монтиран на HD с новата техника на българската филмова компания.

Април 2006 - Алексо Петров се връща в България с първата версия на сценария, който ще претърпи сериозни промени и ще премине през втора и трета версия.

Май 2006 – Начало на подготовката за снимки.

Юни 2006 - С помощта на Български Червен Кръст - Бургас се провеждат три кастинга за главни роли в домовете за деца, лишени от родителски грижи в село Сигмен, Ал.Георгиев -Коджакефалията - Бургас и Ронкали - Бургас.

Юни 2006 –Втори кастинг в дома Ал.Георгиев - Коджакефалията в Бургас. Повечето участници са избрани. Екипът получава официално разрешение за снимки от директора на дома и за всяко дете е подписана декларация за съгласие от родителя или настойника. Проведени са срещи с представители на общината и регионалната дирекция на МВР, които подкрепят проекта. Уведомена е агенцията за защита на детето и след писмено съгласие е разрешено започването на снимките.

7 Юли 2006 – Първи снимачен ден

Юли 2006 – Снимките са спрени и продължават около седмица по-късно, след като от Регионалната дирекция за Защита на детето изискват сценария на филма. На няколко пъти снимачната площадка е инспектирана от представители на агенцията.

17 Септември 2006 – Последен снимачен ден

Октомври 2006 – Начало на постпродукцията. В мрежата са качени първите два неофициални тийзъра.

Февруари 2007 – След грубия монтаж 52 часа заснет филмов материал е сведен до 3 часа.

Май 2007 – Премиера на уебсайта на филма. В youtube са качени 2 офциални трейлъра на Баклава.

Юни 2007 - След "Фондация за креативен обмен България" и "сдружение Лумена" застава с пълни сили зад проекта. Изпращат се писма и копия с филма на Национален филмов център и на Министерство на Здравеопазването с молба за помощ за разпространение на Баклава. Отговор до март 2011 не е получен от нито една от двете институции.

20 юни 2007 – Пред-премиерна прожекция на Баклава за приятели и журналисти в кино Люмиер.

22 Август 2007 – Неофициална прожекция на Баклава във Варна

3 септември 2007 – Прожекция на Баклава в рамките на международния кинофестивал „Любовта е лудост” – Варна.

Ноември 2007 – Премиера на музикалния видеоклип на варненската култова пънк група Аборт с кадри от филма Баклава.

3 януари 2008 - Публикация в бургаския вестник „Бургас днес и утре” на местната журналистка Петя Димитрова слага начало на „Скандала Баклава”. В материала се говори за „кадри с откровено порнографско съдържание и вулгарно насилие с участие на деца”.

6 януари 2008 – Лавинообразно водещите печатни и електронни медии поемат новината за филма и няколко дни тя не слиза от първите страници и емисиите. В повечето от тях преобладава скандалното. Канал 1 дори инсценира разпит на „въвлечените в порнографски сцени сираци”.

Алексо Петров публикува отворено писмо до медиите и институциите.

7 януари 2008 - Прокуратурата се самосезира и започва проверка по случая.

8 януари 2008 – Създава се парламентарна комисия, която да разследва случая „Баклава”. Постепенно позицията на медиите започва да се променя. Организират се дискусии с участието на публични фигури, телевизионни кампании за подпомагане на децата от домовете и дебати в пресата. България заговаря за „забравените си деца”.

9 януари 2008 - В следствие на скандала „Баклава”, министърът на образованието се ангажира, че до десет дни ще тръгне на съгласуване акт, с който десетократно се увеличават джобните пари на сираците от българските социални домове от 3 на 30 лева.

10 януари 2008 – Социалният министър Емилия Масларова коментира случая с думите, че е разпоредила проверка на Дома за сираци "Александър Георгиев-Коджакафалията" в Бургас. При констатирани нарушения да бъдат наложени дисциплинарни наказания и освобождаване на ръководството на Дома.

11 януари 2008 - Образувано е досъдебно производство срещу виновниците за създаването на скандалните клипове. Това казва прокурорът Андрей Червеняков за БТА. Постановлението е за престъпление по чл. 159 ал. 4 и 192 А от НК. Първият текст касае създаването на произведение с порнографско съдържание и неговото разпространение. Наказуемостта е лишаване от свобода до 3 години и глоба до 5 000 лева. Сега клиповете със скандалните кадри с участието на деца от социален дом в Бургас се разпостраняват по Интернет. Наказанието за това е до 6 години затвор и до 8 хиляди лева глоба.

Вторият текст от постановлението за образуването на досъдебното производство е за наемане на работа на лица без да има надлежното разрешение и без да са навършили 16 години. За това наказанието е 1 година лишаване от свобода и глоба от хиляда до 3 хиляди лева.

14 януари 2008 – Заместник председателят на Агенция за закрила на детето Весела Банова е отстранена от поста, който заема.

Януари 2008 - Темата „Баклава” влиза в 42 интернет форума, 57 национални, местни, балкански и международни издания, 17 видеопортала.

Август 2008 – До август 2008 година трейлърите на Баклава са гледани 489 000 пъти - недостижим рекорд за български игрален филм.

Септември 2008 - След неколкократно удължаване на срока на разследването, от изявление на прокурора Червеняков в пресата става ясно, че „самоличността на режисьора на „Баклава” е изключително трудна за установяване” и че „най-вероятно пребивава с лична карта в Европейския съюз”. Същият е обявен за национално и международно издирване.

11 Октомври 2008 – „Баклава” с европейска премиера на фестивала Balkan Snapshots в Амстердам, Холандия.

16 и 19 Октомври 2008 – прожекции на „Баклава” в Лондон, Великобритания.

Март 2009 – от изявление на прокурора Червеняков в пресата става ясно, че „Алексо Петров е емигрирал в Канада” и е отново е „обявен за национално и международно издирване”.

28 Май 2009 – След година и половина дознания, разследвания и отлагания Бургаски Окръжен съд излиза с присъда по обвинението за наемане на малолетни лица на работа. Режисьорът Алексо Петров е осъден на глоба в размер на 3500 лева – по петстотин лева за седем деца. Всъщност, децата-актьори във фирма са петнайсет, но това явно убягва от органите на Прокуратурата.

По второто обвинение за порнография все още се води разследване. Прокурорът назначава втора експертиза след като специалистите от първата експертиза се произнасят, че не може да става дума за порнографски елементи.

1 Октомври 2009 – „Баклава” с прожекция в Ню Йорк в рамките на международния фестивал Roma /Gypsy Human Rights.

Юли 2010 – Делото срещу Алексо Петров по обвинението за наемане на малолетни лица на работа е прекратено, а присъдата – отменена от Бургаски апелативен съд.

28 Февруари 2011 – мярката за международно издирване и арест на Алексо Петров е отменена. Няма информация по обвиненията за производство и разпространение на порнографски материали с малолетни.

17 Март 2011 - Въпреки огромния зрителски интерес филмът все още не е видян от широка българската публика и търси своя разпространител.

http://lostvulgaros.com/baklava

Филмот е потресна приказна...

2010-06-02T13:35:00.004-04:00

:-)
Не сакам да објаснувам што сум сакал да кажам со филмот- за оние што веруваат, тој не само што зборува, туку вреска. Вреска од болка, од недоверба, од безизлезност…

http://lpartik.blog.mk/2010/04/09/baklava/

В ИМЕТО НА НАРОДА / In the name of the People...

2010-06-02T13:22:00.004-04:00

съдия Мариета Бушандрова

pайонeн прокурор на Бургас Андрей Червеняков

В ИМЕТО НА НАРОДА

При изследването на официалните трейлъри към филма «Баклава» и на копие от филма «Баклава», с продължителност 106 минути, било установено, че филмът «Баклава», съдържа редица отделни сцени, които се индентифицират като неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, изобразява се и симулирани полови отношения между лица от различен пол , както следва :

Сцените с русата проститутка съдържат неприлични жестове от нейна страна, непристойно поведение на детето към нея, песен с нецензурирано съдържание

Целувката между двете деца на фона на песен

Сцената на симулиран полов акт , показана в едър план.

Разговорън на сутеньора с проститутката е придружен с нецензурирани изрази /псувни/

Сцената с голия човек и веригата

Сцената на продължителната целувка между двама униформени полицаи

Груповата сцена с участието на момичето в селските дрехи и мъжката компания.

...

От субективна страна, деянията са осъществени при пряк умисъл като форма на вина. П. е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е общественоопасните им последици и е допускал настъпването на тези последици и пряко и целенасочено се е стремял към тяхното настъпване.

По този начин, с така определените наложени наказания, съдът счита, че в максимална степен ще бъдат постигнати цели на наказанието и обвиняемият ще се поправи и превъзпита.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА А.Ц.П. с ЕГН: **********,***, адрес:***, българин, български гражданин, неосъждан, понастоящем с неустановено местоживеенев за ВИНОВЕН в това, че в периода от 15.06.06 до 30.09.06г. в град Бургас, в качеството си на режисьор и продуцент на филмов проект с име „Баклава" , без надлежно разрешение дадено от областна дирекция „Инспекция по труда" гр.Бургас, съгласно чл.302 ал.2, вр.чл.301 ал.3 от Кодекса на труда е приел на работа-участие като актьор в заснемането на сцени от филма "Баклава" малолетното лице Х.Х.А...

BAKLAVA in NEW YORK!

2009-09-06T20:51:00.022-04:00

Long awaited invitation to all friends in NY !
The most WANTED Bulgarian movie is opening the official program of the 2009 International Roma / Gypsy Human Rights film festival. The screening of Baklava is on Thursday, October 1st, in 7.15 PM at Mehanata The Bulgarian Bar: 113 Ludlow st. NYC, The lower east side. Q&A Session with the director Alexo Petrov after the screening.. More info at the FESTIVAL official website

The most WANTED Bulgarian movie Still BANNED in its own country!

2009-06-09T04:01:00.013-04:00

::Just pasting some latest press c l i p p i n g s:

The most WANTED Bulgarian movie

Still BANNED in its own country!

Something terrible happens again on the Balkans. Censorship, political persecution, trials in absentia, film prohibition – all those words known from the near past behind the iron curtain…

No – you are not back in the Communist era, you are living in 2009 and yes, Bulgaria is a member of the European Union.

But…

On May 13 2009, an international arrest warrant was issued for the Canadian / Bulgarian filmmaker Alexo Petrov – director and co-producer of BAKLAVA – the most wanted Bulgarian movie of all times.

Banned in its country of origin under accusations of containing scenes promoting drug use, pornography and homosexuality, the commotion generated by BAKLAVA led to an investigation of the Bulgarian government, trial and sentence in absentia.

Baklava has been shot with the participation of several children from an orphanage in Bourgas, and it tells the story of two brothers reunited in a hunt for a mysterious buried treasure.
Apparently, something else, more disturbing than the pictured orphans’ life, scared some Bulgarian politicians. Among the other scenes with documentary character, there is a sequence where bunch of gentlemen in black suits, with ties in different colors, corrupt, undress and “dance” with young girl in Bulgarian national dress. Allusions with the corrupted and arrogant Bulgarian politicians are unavoidable.

In the peak of the scandal Petrov, who lives in Canada since 2004, wrote an open letter to the medias and institutions where he said:

“I went back in Bulgaria with good intentions, with open eyes. Although, most of us cannot or just do not want to see the terrifying reality, the real life nightmare there is not a fiction. The film at some point might be entertaining, shocking or even might make people blush, but at least it shows what is really going on in Bulgaria - on the street, in our concrete apartments, at bus stations, on TV, at the overcrowded stadiums during pop folk concerts, at the bars, in the orphanages and children's care homes…
What is happening with the BULGARIAN KIDS ON OUR STREETS is much more terrifying than what is shown in the movie. The extermination of all moral values makes us go away and search for happiness in temporary and easily gained spaces.”

It is well known that Baklava is charitable independent production and all the staff in movie, including actors, musicians, crew participated on a volunteer basis. However, on May 28^th the Bulgarian film director Alexo Petrov has been sentenced in absentia to a fine of 3500 leva for "employing seven children aged between 16 and 18 without consent from the Labor Inspection". It was not yet clear whether Petrov would be prosecuted on charges of production and distribution of pornography, promotion of drug use, violence and homosexuality, district prosecutor Chervenyakov was quoted by the news agencies.

Today more than three years after the film shooting, the director Alexo Petrov still lives abroad and can not go visit his parents in Bulgaria.To be continued…

maria_london, United Kingdom

http://www.imdb.com/user/ur21269878/comments

...

Director of controversial film Baklava fined - update

Alexo Petrov, producer and director of the controversial Bulgarian film Baklava has been sentenced in absentia to a fine of 3500 leva for "employing seven children aged between 16 and 18 without consent from the proper institutions".

On May 13 2009, an international arrest warrant was issued for Petrov, who has been living in Toronto, Canada, since 2004. According to district prosecutor Andrei Chervenyakov, Petrov has not been in Bulgaria since 2007 and police had not been able to arrest him despite the international arrest warrant.

The sentence was handed down by the Bourgas District Court on May 28 2009 and announced on June 3 by Chervenyakov.

Baklava, shot with the participation of several children from an orphanage in Bourgas, tells the story of two brothers reunited in a hunt for a mysterious buried treasure.

A row over the film erupted after local media reportedly received complaints from "concerned citizens" about the graphic content of two promotional clips for the film that appeared on YouTube, Vbox7 and other video sharing websites.

At the time of this writing, YouTube and Vbox7 had taken down one of the two clips, claiming violation of terms of use.

In a statement when the row broke, Petrov said: "The film at some point maybe is entertaining, shocking or even makes people blush, but at least it shows what is really going on in Bulgaria. On the street, in our concrete apartments, at bus stations, on TV, on the overcrowded stadiums during pop folk concerts, in the bars, in the orphanages and children's care homes."

"What is happening to Bulgarian kids on our streets is much more terrifying than what is shown in the movie," Petrov said

Since its 2007 premiere in Varna, the film has been shown in The Netherlands and the UK, among others.

In an open letter in September 2008, Petrov has denied being on the run or hiding from the Bulgarian police. "The Bulgarian Agency for the Protection of the Child has had my name, address and telephone number since May 2006," Petrov said. "All filming permits issued by the agency at the request of authorities include my data and signature."

Petrov told The Sofia Echo he would appeal the decision.

It was not yet clear whether Petrov would be prosecuted on charges of production and distribution of pornography, Chervenyakov was quoted as saying by Bulgarian news agency BTA.

Rene Beekman
http://sofiaecho.com/2009/06/04/729644_director-of-controversial-film-baklava-fined-update

...

BULGARIAN FILM DIRECTOR AND PRODUCER ALEXO PETROV IS A SUBJECT OF A INTERNATIONAL ARREST WARRANT

2009-03-13T01:32:00.008-04:00

"According to today’s Bulgarian Press and statements of the state prosecutor Chervenkov BULGARIAN FILM DIRECTOR AND PRODUCER ALEXO PETROV IS A SUBJECT OF A INTERNATIONAL ARREST WARRANT.
In the articles in Focus News agency, national newspaper Trud and the popular Bulgarian news websites as Novini.dir.bg and Actualno.com the director Petrov is called scandalous and the audience is reminded that a trial against his debut feature film “Baklava” has been launched with accusation of pornography, violence and child labor before the camera without permission from the Inspection of Labor...

ИНФОРМАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИ относно информациите за „МЕЖДУДЪРЖАВНОТО ИЗДИРВАНЕ НА РЕЖИСЬОРА АЛЕКСО ПЕТРОВ”:

LINKS to the original articles:
http://www.focus-news.net/?id=n1146066
http://novini.dir.bg/2009/03/12/news4123535.html
http://society.actualno.com/news_226181.html

...

AMsterdam 'o8 : Trip & Photos

2009-01-03T16:39:00.004-05:00

Обещаните картини и звуци тук:
Amsterdam Video in Trips
Amsterdam photo gallery in Facebook
/изисква Регистрация и логване във Facebook/

The Amsterdam TRIP o8

2008-11-01T20:08:00.008-04:00

Бързам да напиша няколко реда за Амстердамския trip и за Европейската премиера на Баклава, защото скоро явно няма да успея да отговоря поединично на мейлите от приятели.

Първо огромно Благодаря за топлия прием на организаторите от Balkan Buro, Inferno video, Mara foundation. Благодаря и на хората дошли от различни точки на Европа за да видят филма.

Отвън се напълни с колела. В кулоарите раздаваха баклава от големи тави. Шотове Сръбска Rakia и Slivovitza по едно евро, билет за „забранения български филм” – пет евро. Залата беше продадена около час по-рано – аз също трябваше да чакам за билет иначе нямаше как да се промъкна сред огромната опашка от чакащи. С оглед на създалата се ситуация организаторите решиха да сменят залата с по-голяма и продадоха допълнително количество билети, а в последния момент успяха да се промъкнат и правостоящи. Доста хора останаха навън и за тях се очертава допълнителна прожекция в студентския център CREA през януари.

След филма публиката остана в залата, а не мен ми се разтрепери гласът. 40 минути въпроси и отговори, опашка от хора чакащи да ми кажат по някоя дума - въодушевени, заинтригувани кино маниаци, няколко негативни реакции от „патриоти” сред българската аудитория. По едно време започнаха да дискутират помежду си, тонът се повиши... Холандци, французи, австралийци, сърби и всякакви балкански субекти, българи пътували от Дания и от други холандски градове, журналисти и колеги.

Холандец от последните редове се изправи, прекъсна недоволните българи и каза, че за първи път изпитва пълно удовлетворение от покупката на билет за кино! Според холандските колеги филмът е предизвикал небивал шум в студентските среди и се е превърнал в явление. На мене всичко ми мина като насън...

Скоро повече инфо с картина и звук.

TODAY: "BAKLAVA" in AMSTERDAM

2008-10-11T04:59:00.002-04:00

EUROPEAN PREMIERE of "BAKLAVA" in BALKAN SNAPSHOTS FILM FESTIVAL in AMSTERDAM:

October 11th 2008, 22 h
Studio K,
Timorplein 62, Amsterdam,
Phone: 020-6920422,

Baklava in LONDON, UK

2008-09-24T15:22:00.034-04:00

След фестивала в Амстердам / виж по-долу/,
с помощта на нашия UK агент добавяме и две дати с прожекции в Лондон:

October 16th 2008, 8.30 PM : Mannings live music bar - 75 Brent Street,
Hendon, NW4 2EA, phone: +44 78 1589 2408, George

October 19th, 5.30 PM : The Bakers Arms - 575 Lea Bridge Road,
London, E10 7EQ, phone: +44 75 2837 1469, Andy

За повече информация – phone: +44 78 2804 1435, Todorov
email: hotimail[at]yahoo.com

Baklava at Balkan Snapshots – Amsterdam

2008-09-19T05:54:00.022-04:00

Официална селекция на “Baklava” на фестивала за балканско кино Balkan Snapshots – Амстердам!

Добрата новина от последните дни е че “Baklava” e Българският представител на тазгодишното издание на фестивала за независимо кино Balkan Snapshots - Amsterdam. Филмът ще се прожектира на официалното закриване, а след прожекцията ще има среща с авторите.

С тоя пост ще отговоря и на многобройните запитвания кога и къде може да бъде видян филма. Поне за живеещите в Холандия и близките държави българи се отваря такава възможност.

Мястото на събитието:
Studio K, Амстердам – 22 часа, Събота, 11 Октомври 2008. Адрес: Timorplein 62, Amsterdam, Phone: 020-6920422, info@studio-k.nu

Линк към сайта на фестивала с упътвания за мястото и програмата по дни: Balkan Snapshots Amsterdam

BAKLAVA : Дезинформацията

2008-09-03T15:56:00.003-04:00

Изявление

на Алексо Петров,
продуцент и режисьор на българският игрален филм „Баклава”

След появилите се в последните дни в българския печат и интернет издания спекулации относно „самоличността и местопребиваването на българският кинорежисьор Алексо Петров”, смятам за нужно да посоча, някои факти, които по неясни причини не намират място в публичното пространство.

Напълно ясно ми е, че Дезинформацията е основна черта на някои български медии, но пълно недоумение будят у мен и у останалите членове на екипа приписваните на прокурор Червенков думи, че „самоличността ми е изключително трудна за установяване” , че „най-вероятно пребивавам с лична карта в страна от Европейския съюз”, че „срещу Петров се води дело за въвличане на малолетни в развратни действия” и „съставяне и разпространение на произведения с порнографско съдържание” , че „обявен за общонационално и международно издирване с разпореждане на Районната прокуратура в Бургас”, „по следите му са антимафиоти...” и т.н. и т.н....

Аз и всички от екипът, реализирал игралния филм Баклава, никога не сме имали намерение да бъдем анонимни или да се крием от някого. Напротив - от самото начало нашето желание е да покажем какво се случва с българските деца и да съдействаме по всякакъв начин на българските власти до изясняването на този сложен казус.

Лично аз изпратих и копие на филма за подробна експертиза от ГДБОП, която бе извършена още през месец януари 2008 година. Оттогава досега ясно личи нежеланието на отговорните институции да бъда потърсен за каквато и да била допълнителна информация.

Затова свидетелстват и следните факти:

1. Името, адресът и телефонният номер на режисьора на Баклава - Алексо /Александър/ Петров са известни на правителствената Агенция за закрила на Детето още от месец май 2006 година. Във всички разрешения за снимки, издадени от Агенцията и изискани от правоимащите органи преди началото на снимачният период, присъстват данните и подписа на човекът, чиято „самоличност е изключително трудна за установяване” според някои поръчкови медии.

2. Името, адресът и телефонният номер на режисьора на Баклава - Алексо /Александър/ Петров са известни на Разследването и от показанията на копродуцента Пенко Русев /дадени пред ГДБОП / още в началото на месец януари 2008 година.

3. През същият този период, на личния си телефон и имейл, режисьорът е „открит, разконспириран и разпитван” и от служители на Министерство на Културата - България, Българско Национално Радио, БТВ, Нова Телевизия, български и чуждестранни медии и журналисти.

4. През всичките тези месеци на следствено „износване”- от януари 2008 до септември 2008 - представител на следствието НЕ МЕ Е ПОТЪРСИЛ за свидетелски показания или информация, нито на адресът ми в България, нито на този в Канада, въпреки че лично изразих готовността си за съдействие с ПИСМО до Бургаската прокуратура.

5. Българският игрален филм БАКЛАВА е на разположение на Министерство на Културата /Агенция Национален Филмов Център/ от 4-ти Юни 2007 година - входящ номер 01-143.

6. В периода Юни 2007 - Октомври 2007 „Баклава” е излъчван пред професионалисти, критици и публика на международните филмови фестивали в Карлови Вари, Солун, Варна и София. До началото на 2008 година няма нито намек за нещо нередно около снимките или показа на филма в страната и чужбина.

7. През цялото време от началото на така нареченият „скандал Баклава” до днешна дата получих и продължавам да получавам обаждания, писма и имейли с подкрепата на български институции, интелектуалци, журналисти, колеги от гилдията и обикновени зрители. Никой от тях нито за момент не допусна абсурдната мисъл филмът да бъде наречен и обявен за порнографски, да бъде репресиран и скрит от публиката.

В заключение искам да кажа, че със съдействието на Български Хелзински Комитет и Международните Правозащитни институции смятам да защитя името си и каузата на екипа реализирал „Баклава” от подобни нелепи твърдения и нападки и съм уверен, че съвсем скоро истината ще възтържествува.

Моето име е Алексо Петров, от 2004 година живея в Канада и никога няма да спра да обичам родината си!

BAKLAVA оглави класация за български филми!

2008-07-08T07:55:00.008-04:00

След около година полу-легално съществуване Baklava оглави класация по интерес към български филми!
С 4456 гласа в Българският дата база сайт за кино - BGmovie.info - Baklava заема първо място по посещения и също така първо място в класацията за любими филми...
http://www.bgmovies.info

"Баклава" в IMDB.COM

2008-02-14T12:14:00.010-05:00

На 13-ти февруари 2008 година световната интернет филмова база данни - IMDB.COM публикува профил на „Баклава” на страниците си.
В крайна сметка седеммесечните усилия на някои български „доброжелатели” това да не се случи или публикуването да бъде забавено претърпяха неуспех.
http://www.imdb.com/title/tt1179026/

КОНКУРС ЗА КЪС ФИЛМОВ СЦЕНАРИЙ

2008-02-10T07:01:00.001-05:00

LOST VULGAROS обединява режисьори и сценаристи в ново предизвикателство – КОНКУРС ЗА КЪС ФИЛМОВ СЦЕНАРИЙ на тема "Gara Bulgara : двама непознати мечтаят заедно". Конкурсът е първа част от проект за ново българско кино. Повече подробности може да откриете в блога -
http://gara-bulgara.blogspot.com/

"Увеличават джобните пари на сираците..."

2008-02-09T19:30:00.000-05:00

Най-накрая една добра новина : "Десетократно се увеличават джобните пари на сираците от българските социални домове..."

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=223292

Интервю за Автора

2008-02-04T17:58:00.000-05:00

Линк към интервюто
на Алексо Петров в Avtora.com

2008-01-10T04:11:00.001-05:00

ПРИЯТЕЛИ,

ИСКАМ ДА ИЗКАЖА ОГРОМНАТА СИ БЛАГОДАРНОСТ на всички, които ни подкрепят и имат смелостта да застанат с имената си зад идеята на проект БАКЛАВА!

Алексо Петров
български кинорежисьор и продуцент

link ИНТЕРВЮ с ПРОФЕСОР ГРОЗЕВ относно порнографията в БАКЛАВА:
http://www.lostvulgaros.com/baklava/press/professorGrozev.mp3

ОТВОРЕНО ПИСМО

2008-01-06T21:51:00.000-05:00

ДО МЕДИИТЕ
ДО ПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ АГЕНЦИИ , ВЕДОМСТВА И ИНСТИТУЦИИ
ДО НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ
ДО ВСИЧКИ, КОИТО НЕ СА ГЛЕДАЛИ ФИЛМА “BAKLAVA”

От Алексо Петров,
продуцент и режисьор на българският игрален филм „Baklava”

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Това писмо е провокирано от една медийна изява на загрижени и възмутени граждани от „порнографските клипчета с български сираци” появили се напоследък в интернет / http://www.focus-news.net/?id=n856434 /,
както и от някои коментари под същите тези клипчета в българските видео сайтове / http://www.vbox7.com/play:47b3b31b, http://www.vbox7.com/play:770e4358 /

Става въпрос за трейлърите и промо-клиповете на българският игрален филм „Baklava”, качени и разпространили се в YouTube, Vbox7, Clip4e, GoogleVideo и други...

Признавам си - този път не успях да въздържа гнева и отвращението си и ще се опитам да бъда поне толкова искрен, безкомпромисен и директен колкото и във „Baklava”.

Като продуцент и режисьор на филма аз изразявам не само собствената си позиция на гражданин и мислещ човек, но и тази на хората от екипа и организациите които стоят зад проекта „Baklava” / http://b-a-k-l-a-v-a.blogspot.com /:
-Лост Вулгарос продъкшънс
-Фондация “Креативен център за обмен - България”
-Червен кръст - Бургас
-Филмова компания “Две и половина”
-сдружение против насилието в училищата „Лумена”

По време на потготовката и снимките на филма помагаха също така държавни служители, общински съветници, главни редактори на печатни издания, директори на: училище, дом за култура, читалище, полицейско управление, летище, противопожарна отбрана и... обикновени бачкатори от Бургас, Меден рудник, Царево, Варна и София.

Същите тези хора, които за огромно съжалeние може би няма да видят филма, поради цитираната по-горе „загриженост” на някои институции и медии...

Такъв най-малкото странен и различен филм не би бил възможен по критериите на Българската Национална Телевизия и Националния Филмов Център, където всяка година хитреците, които са в комисията разменят субсидии със тези, които са в комисията на следващата и след това си се самонаграждават по българските фестивали. А зрителите обръщат поглед на другата страна когато чуят за български филм...Позната родна картинка.

Но не самия филм, а пътуването, приключението е наи-важното за мен и за всички нас от екипа, но най-вече за децата от Дома в Бургас, за самодейците от театралния състав на Царево, за актьорите и приятелите - за всички които се докоснаха до магията и се оставиха тя да ги води...Поне за осем седмици.

Влизам за първи път в Дома (“Ал. Георгиев – Коджакефалията” – Бургас), във фойето насядали няколко деца. Не знаят кой съм, за какво идвам...И едното от тях посочва към мен с показалец, после посочва към себе си и кима уверено. След няколко кастинга именно той се оказва нашия Коце. Нямам какво просто да направя – тои ме избра мене.
Христо и до днес си е в Дома, бяга редовно за по няколоко седмици, скита нощем, не спи, пропушил е (на 9 години)..ама такъв си е той– авантюрист.
И това е точната дума за снимачния период – ужасяваща, стъписваща Авантюра!
Разказите и случките на които бях свидетел и умело изиграните сцени от малките актьори говореха сами за мъката на тяхното безпътно съществуване.
Един от актьорите се самозапали в кадър, два пъти ни задържаха охрани на заведения и обекти, няколко пъти губихме техника, единия “главен актьор” се загуби за 12 часа и след престой в полицията ни го върнаха на другия ден, от една правителствена Агентура се опитаха да ни цензурират и няколко дни имахме забрана да снимаме с децата, Христо стачкува няколко дни, нагледахме се на малолетни крадци на коли, непълнолетни проститутки, местни поети и всякакви образи, скитници, пияници, чалга звезди, фенове, обикновени мошеници, гларуси и пенсионери-мечтатели... Луда работа!
Този „документален кошмар” на който бях свидетел след завръщането ми в България се превърна в „игрален трилър” след приключването на монтажа на филма. За съжаление, това което може би ще видите ако гледате целия филм, не е художествена измислица, а ужасяваща картина на действителността, която вие или не можете или не искате да видите в заобикалящия ви живот.

Не искам да обяснявам какво съм искал да кажа с филма – за зрящите той не само говори, а крещи. Крещи от болка, безверие, безизходица...
За останалите – може би на моменти забавлява, шокира или изчервява, но и най-малкото показва какво наистина се случва в момента в България. На улицата, в панелките, по спирките, на тв екрана, на препълнените стадиони на попфолк концертите, в баровете, в домовете за сираци и изоставени деца, наречени евфемистичтно „домове за деца лишени от родителска грижа” - съкратено ДДЛРГ /вж. някой от многобройните правителствени официални доклади” по обществения проблем”/.

Един документален поглед на човека дошъл си вкъщи след години „навън”.
И невярващ на очите си.
Нещо повече – това, което се случва по улиците на българските деца е далеч по- ужасяващо от показаното във филма. Пристигайки в София с готов сценарий – още от първия ден започнах да го променям. Със нещата, които виждах, които виждаха и приятелите останали в България, но за тях тук всичко беше „нормално” сякаш това е нормалното състояния на нещата. И вместо да огранича разказа с веселото пътуване на двамата братя, добавях нови образи, случки, звуци. Някои от тях доста неприятни на вкус...

Не мога да си позволя да давам рецепти или решения, да поучавам или съдя. Едничкото ми желание е колкото се може повече хора да прогледнат, да видят това, което подминават всеки ден или оправдават с израза „българска работа”, да се замислят.

Ще си позволя обаче да задам няколко въпроса на засегнатите от „сексуалните сцени” загрижени граждани, на заинтересованите институции и на хората в костюми, парадиращи с гръмки обещания и загрижени физиономии:

-Откога и защо държавата рекламира официално попфолк – културата и поощрява политици, които се снимат с чалга звезди и промотират чалга-моделът на възпитание?

-Каква държава е тази, в която виреят депутати, които причакват малолетни деца в подлезите на гарите и протектират бизнеса с легални и нелегални наркотици и хазарт?

-Докога ще си затваряме очите пред нерешените проблеми на „децата от улицата”,

пред затъващотото образование и липсата на възпитаващи стойности в масовата култура,

пред крайната бедност и капсулиране на „аутсайдерската класа” като най-многобройното малцинство,

пред детската проституция и липса на сексуално образование и култура,

пред наркотична зависимост, насилие и престъпност в детска възраст характерни за Бразилия или Юар...

и още и още и още...

Няма да продължавам. Мисля, че не бедната икономика и глада, а отвращението от политиката и липсата на елементарна култура в българското общество прогониха огромна част от мислещите българи в чужбина. В резултат не само намаляваме като нация, но и ставаме все по-некачествени като морал. И ако икономиката рано или късно ще се оправи, то едва ли може да се каже същото за мисълта, за духа, за морала...

Лицемерието на хората в костюми, тупащи се в гърдите уморява. Приспало е българина в следобедната дрямка на забравата...

Истината e… че нищо не зависи от нас. Политически коректно изиграното доверие на народа, унищожаването на ценностите на българина го праща да търси щастието си във временни и лесни за придобиване пространства. Най-зависими са децата и то децата без родителски надзор.

На една от закритите прожекции на филма зададохме въпроса „Какво значи за вас Баклава?” на излизащите зрители. Деветдесет процента от тях отговориха с една дума: „България”.

Алексо Петров
филмов продуцент и режисьор

alexopetrov@lostvulgaros.com
www.baklava-themovie.com

„Порнографски клипчета с български сираци”

2008-01-05T06:14:00.000-05:00

Ето това ме смая и най-странното е, че идва именно от Меден рудник...

„Видеосайт скандализира бургаски сираци” е водещото заглавие на „Бургас днес и утре„. В статията се разказва за филма „Баклава”, представен през септември на филмовия фестивал във Варна „Любовта е Лудост”. Във филма по-голяма част от актьорите са сираци от дома „Алексанъдр Георгиев Коджакафалията” в Бургас. За снимките е дала разрешение и Агенцията за закирла на детето в София. До тук няма нищо лошо, но в интернет са се е появили видеоклипчета с децата от дома в откровени сексуални сцени. След появата на порнографските клипчета от Държавната агенция за закрила на детето са започнали разследване на случая и е сезирана прокуратурата, а следствените органи търсят връзка с режисьора, който е в Канада.”

/ http://www.focus-news.net/?id=n856434 /

WebSite Update Nov 2007

2007-11-18T00:56:00.000-05:00

HERE THE LATEST UPDATES
in THE v.2.0 :

1.Added 3 tracks from the soundtrack
for listening / download :
"Baklava", "Stream", "DopeAss"...

2.Added for download the whole Baklava Presskit, including press documents and pictures - Rar file.

3.Added for download the Baklava poster - high resolution jpg

4. Added Link to ABORT new music video from the soundtrack of Baklava

WEBSITE : V. 2.0

2007-11-18T00:36:00.002-05:00

After some days in struggle
with the Flash it is done eventually:
version 2.0 of the Baklava Official Website is OnLine now!

http://lostvulgaros.com/baklava

ABORT first ever video OUT NOW!

2007-11-06T01:17:00.000-05:00

THE Very first music video of the greatest ever bulgarian punk band - ABORT is OUT NOW!
The song is from the Soundtrack of Baklava and the video is directed and edited by me.

3 септември 2007 - 16 часа

2007-08-27T13:12:00.000-04:00

3 септември - ПОНЕДЕЛНИК - 16 часа - зала 2 на Фестивален и Конгресен Център - ВАРНА
прожекция на БАКЛАВА в рамките на кинофестивала "Любовта е Лудост"

Live from Varna

2007-08-22T06:24:00.001-04:00

Една неочаквано импровизирана (благодарение на Ники ) прожекция на БАКЛАВА във варненското ъндърграунд местенце Бугъл се превърна в едно от най-приятните ми преживявания след края на снимките. Всичко стана толкова бързо и в последния момент че дори не успях да се обадя на всички приятели от Варна...Затова пък не мога да не се похваля че сред гостите беше и култовия член на АБОРТ Кичо Китински, наскоро възобновил дейността на групата...

Пред-Пред-ПРЕмиерна ПРОЖЕКЦИЯ

2007-06-20T10:10:00.000-04:00

Пред-Пред-ПРЕмиерна

ПРОЖЕКЦИЯ на
БАКЛАВА:

понеделник 25 юни,

кино Ларго
(до Натфиз)
Раковски 108,

19 часа!

сдружение Лумена

2007-06-20T10:03:00.000-04:00

След "Фондация за креативен обмен България" и "сдружение Лумена" застава с пълни сили зад проекта.
(Специални благодарности на Г-жа Виолета Стоева!)

Очакваме отговорите на Национален филмов център и на Министерство на Здравеопазването за помощ за разпространение на вече готовия филм...

WEBSITE opening & TRAILERS premiere

2007-05-05T06:01:00.000-04:00

Тук е уебсайта:
http://alexopetrov.cult.bg/baklava/
А това са директни линкове за двата трейлъра:
Baklava --- Official Trailer 02
BAklava --- Official Trailer o1

Началото на края

2007-02-10T00:47:00.000-05:00

Вече взе да му се вижда края. На монтажа де...Повече от четири месеца след последния снимачен ден...52 часа заснет материал успях да сведа до 3 и нещо. И сега вече за всеки кадър ми се къса сърцето. Направо не мога да повярвам какво търпение имам...

Coming soon

2006-10-21T10:26:00.000-04:00

Ето
POSTER
в по-големичък Size
ТУКА!

Също и два
набързо изфабрикувани
TEASER-а:

-baklava-teaser-001

-baklava-teaser-002

Последният

2006-09-18T01:30:00.000-04:00

Последният официален снимачен ден...

Мечта

2006-08-15T17:17:00.000-04:00

Там където планината се къпе в морето...

Случайни срещи...

2006-08-12T17:16:00.000-04:00

Братята опознават нощния живот...

инат

2006-08-10T17:18:00.000-04:00

В пристъп на своенравие Звездата на филма Ицо отказва да играе и цял ден стачкува...

Цанко Петров

2006-08-08T17:10:00.000-04:00

Цанко Петров се включва в работата на екипа...

Графити

2006-08-03T17:23:00.000-04:00

Джоре тъгува...

Ченгета

2006-08-02T17:07:00.000-04:00

Юрий Ангелов и Асен Лозанов от Бургаския драматичен театър.

кукли 5

2006-07-30T02:38:00.000-04:00

кукли 4

2006-07-30T01:37:00.000-04:00

кукли 3

2006-07-30T00:36:00.000-04:00

кукли 2

2006-07-29T23:30:00.000-04:00

кукли 1

2006-07-29T22:30:00.000-04:00

23-ти ден

2006-07-29T13:19:00.000-04:00

LOST

2006-07-25T16:50:00.000-04:00

В една мистериозна несебърска вечер продуцентът загубва контрол, неизвестни елементи се възползват и открадват дигиталния фотоапарат на продукцията...
Оттук нататък разчитаме само на видеокамерата...

Електроника 3

2006-07-23T02:58:00.000-04:00

Неукротимото Огънче на Джоре се опитва да бяга. . .

Електроника 2

2006-07-23T02:55:00.000-04:00

. . .

Електроника 1

2006-07-23T02:50:00.000-04:00

Джоре и Ladytron На Електронно Парти в КакаоBitch..

Страсти

2006-07-23T02:07:00.000-04:00

Операторчето в акция. . .

DJ

2006-07-23T01:04:00.000-04:00

Елена as a Dj...and Пульо като асистент. . .

Огнеборец

2006-07-22T23:04:00.000-04:00

Пламъка пофлиртува с нашия огнегълтач Янков. . .

Парти 1

2006-07-22T22:49:00.000-04:00

Епизода с партито на Големите излиза от контролл и
прераства в Голямо парти

Мидхад & Корнелия 2

2006-07-22T02:27:00.000-04:00

Мидхад & Корнелия в акция

Мидхад & Корнелия

2006-07-22T02:01:00.000-04:00

Мидхад & Корнелия

Мъниците

2006-07-22T01:01:00.000-04:00

Мъниците

Мулти-куфар

2006-07-22T00:59:00.000-04:00

. . .

Бастуни

2006-07-21T23:54:00.000-04:00

Докато Иво и Ники потготвят снимачната площадка
за Купона на Мъниците. . .

Рутина

2006-07-21T22:57:00.000-04:00

Дидо и Поли планират снимачната седмица. .

Булка на пътя

2006-07-19T08:47:00.000-04:00

. . .

Ден 13: пак на село

2006-07-19T07:47:00.000-04:00

Ремарке, Гората, Зидарово. . .

Ден 12: на село

2006-07-18T07:38:00.000-04:00

Каруца, Турска махала, Зидарово. . .

Първи официален купон

2006-07-18T04:00:00.000-04:00

Първи официален купон - повода: рожд. ден на
Операторчето. . .за който получава непредвиден
подарък от Продуцента: еротична фотосесия. . .

Другарката Пешева

2006-07-18T01:30:00.000-04:00

Другарката Пешева в акция. . .

11-ти ден

2006-07-17T13:24:00.000-04:00

"Момиче с боза" - статист в епизода на Автогарата

Г-н Главен Оп

2006-07-17T02:20:00.000-04:00

Г-н Дончев в обичайна поза около любимата...

Мутри, Кучета, Екшъни

2006-07-16T13:54:00.000-04:00

"Поредните фенове на Звездата" Или: "Митьо
отблъсква полицейска акция срещу екипа". . .

9-ти ден

2006-07-15T18:09:00.000-04:00

Пътуваме до Царево, за да хванем Страхил и Гочо в
естествена среда. . .

по пътя

2006-07-13T05:50:00.000-04:00

ДЖОРЕ по пътя

6 сутринта на 6-тия

2006-07-12T14:45:00.000-04:00

6 сутринта на 6-тия ден. . .За първи път всички
стават на време и успяваме да уловим изгрева.

Тhe breaking point

2006-07-11T22:00:00.000-04:00

Същата вечер е the breaking point на екипа. След
разгорещени разговори, обвинения, минискандали
и тягостно мълчание нещата са на път да се разпаднат
и никой не разбира как, но на другият ден всичко
тръгва гладко и това продължава до края. . .

Пънкарската квартира

2006-07-11T14:03:00.000-04:00

По-късно същият ден. . .

5-ти снимачен ден - Ресторанта

2006-07-11T11:44:00.000-04:00

5-ти снимачен ден - сцената в Ресторанта. . .
Коце в първи диалог с Джоре. . .

Капана на нощен Бургас

2006-07-11T02:49:00.000-04:00

Напрежението на снимачния ден бавно потъва в
солидна доза отпускащи напитки. Г-н Главният актьор
попада в капана на нощен Бургас, изчезва за цяла
нощ и след мимолетен арест в Полицията се появява
благополучно снимачната площадка на другия ден. . .
Нормалните лудости...

Меден рудник...

2006-07-10T13:30:00.000-04:00

Коста Аврамов - моряк, кореняк от Меден рудник,
отказва заплащане и предлага помощта си като
епизодик и консултант на продукцията.

4-ти снимачен ден

2006-07-10T03:00:00.000-04:00

Иво и Деян стягат стедикама в Блатото на Ицо.
Малкият ще го сънува няколко пъти в близките
седмици. . .

3-ти снимачен ден

2006-07-09T13:20:00.000-04:00

И Ники пристига и директно от автогарата го закарвам
на снимачната площадка. Снимаме първия по-сложен
епизод - Джоре и Пенелопа. Гецата (най-вдясно),
който във филма играе Бузата се включва успешно
като gaffer.

Три горски нимфи

2006-07-09T04:15:00.000-04:00

Отново сюрреалистични ситуации : три горски нимфи
(от Меден Рудник) застават на пътя на Режисьора и
Г-н Главния актьор по пътя за Итака. . .

3-ти кастинг

2006-07-08T15:19:00.000-04:00

Паралелно със снимките продължаваме пробите с
актьори и търсене на снимачни терени.
3-тия кастинг прераства във няколко фотосесии в
Апартамента. Последните неизвестни около главните
роли падат.

Първи СНИМАЧЕН ДЕН!

2006-07-08T02:59:00.000-04:00

Вчера Иво и Поли пристигнаха и днес вече в пълен
състав снимаме за първи път!

2-ри КАСТИНГ

2006-07-05T20:55:00.000-04:00

Същия ден имаме 2-ри КАСТИНГ за вече подбраните
актьори и extras. След статията в местната преса
филмът вече е станал събитие в Бургас.
Постепенно и неусетно набираме сила и самочуствие.

ДЪРВОТО

2006-07-05T10:00:00.000-04:00

Откривам нашето ДЪРВО и. . . правя първи проби...

Начало на СНИМАЧНИЯ ПЕРИОД!

2006-07-04T12:09:00.000-04:00

Най-накрая. Натъпкваме с Иво всички куфари в
камерWагена. Той ме изпраща до разклона за Дружба.
Паля колата, пускам си soundtracka на БАКЛАВА и. . .
спирам чак в Бургас...
Почваме СНИМАЧНИЯ ПЕРИОД!

Интервю

2006-06-26T03:27:00.000-04:00

С Деян даваме първо интервю
за местната преса.

Нашия КОЦЕ!

2006-06-24T01:33:00.000-04:00

Втори кастинг в Дома.
На влизане една сюрреалистична ситуация ни намига. Христо ни познава и единственото което прави е да посочи безмълвно и уверено с пръст към себе си.
В учителската стая се срещам поотделно с всяко от децата. Давам на Ицо да чете от сценария, но и без това. . .изборът е предрешен:-) Вече съм сигурен, че Някой помага на тоя филм!

CASTING

2006-06-18T07:41:00.000-04:00

С помощта на Български Червен Кръст - Бургас проведохме три кастинга за главни роли в домовете за деца, лишени от родителски грижи в село Сигмен, Коджакефалията - Бургас и Ронкали - Бургас. С радост, смущение и страх пред неизвестното Усещам как филмът вече заживява свой собствен живот, който много трудно може да бъде управляван...

Къщата

2006-06-05T09:27:00.000-04:00

Продължавам успешно адаптацията си най-вече по home и електронни партита в София;-)
Благодарение на стари колеги (Поли, Деската) и най-вече на приятелите от Къщата - Чефо, Никола и Митака се срещам с много нови хора, които се опитвам да запаля по проекта...Да правиш пълнометражен игрален филм само с приятели и почти без пари ТУК е ВСЕ още НОВА и СТРАННА ИДЕЯ :-)

в.3

2006-05-30T08:42:00.000-04:00

Версия 3 на сценария finished. След месец и половина адаптация на родна земя. Малко добавки в диалога, номерация и наименования на епизодите...

Storyline

2006-05-15T16:46:00.000-04:00

Jore and Kotze are two brothers who have never met before. Now, the unfortunate death of their grandmother brings them together for the first time in their lives. Jore is 26 years old. Coming from an older generation and adherent to the underground culture, the rebel inside him has always prevailed – electronic music is his inspiration and the graffiti are his freedom as an artist. Kotze is 14 years old and he has let himself to be taken by the current of the Bulgarian reality. Infected with Pop-Folk music, he uses every opportunity to steal or get into a fight. Despite their differences and the numerous brawls, the two brothers unite their forces in the search of a buried treasure, bequeathed by their grandmother. Getting to know each other and the post communism Bulgarian society they soon find a way to one another, to tolerance and understanding. After many adventures and unexpected encounters, they never find the treasure but they do discover the meaning of true friendship.